Русия издаде заповед за издирване на естонската премиерка Кая Калас, предаде Франс прес, като се позовава на документ, публикуван на сайта на руското вътрешно министерство.
Тя е издирвана в Русия във връзка с наказателно дело, според заповедта, в която не се уточнява в какво е обвинена. Москва е обявила за издирване и държавния секретар на Естония Таймар Петеркоп, както и министъра на културата Симонас Кайрис. Поругаването на историческата памет и враждебността към Русия станаха причина естонският премиер Кай Калас и няколко официални лица от балтийските страни да бъдат обявени за издирване, заяви междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.
„Това са хора, които носят отговорност за решения, които всъщност са поругаване на историческата памет“, обясни Песков. „Това са хората, които предприемат враждебни действия както към историческата памет, така и към страната ни“, добави говорителят на Кремъл.
Миналия септември Следственият комитет на Русия повдигна задочни обвинения на повече от 170 чуждестранни граждани, включително граждани на Латвия, Литва, Естония, Полша и Украйна, като обвиняеми по дела за оскверняване и унищожаване на паметници на съветските войници. Разследват се 16 наказателни дела по 143 факта за оскверняване, унищожаване или увреждане на военни гробове, паметници и мемориали на съветските войници, посочва ТАСС.
През последните години някои от паметниците в балтийските държави, наследени от СССР след Втората световна война, бяха демонтирани в знак на отхвърляне на съветския период. Тези държави смятат, че са били окупирани от СССР, припомня АФП. В Естония, Латвия и Литва, които сега са членки на ЕС и НАТО и имат обтегнати отношения с Москва, живее руско малцинство. Тези отношения се влошиха допълнително от конфликта в Украйна. Балтийските републики, които смятат заплахата от руско нашествие за реална, активно подкрепят Киев в борбата му срещу руската армия, посочва АФП.
Миналата седмица Русия привика временно управляващите посолствата на Естония, Латвия и Литва, като ги обвини, че са "саботирали" предстоящите президентски избори в Русия през март, като са отказали да осигурят охрана на избирателните секции в руските посолства на тяхна територия.
В средата на януари Латвия и Естония решиха да прекратят споразуменията си за правна помощ с Русия, като и двете страни посочиха като причина нападението на Москва над съседна Украйна. През януари Естония отказа и да удължи разрешителното за пребиваване на главата на Естонската православна църква, подчинена Московската патриаршия, като заяви, че той представлява риск за националната ѝ сигурност, припомня АФП.
Източник: ТАСС, БТА