Идеята, че САЩ ще изпратят тази усъвършенствана оръжейна система в Украйна, не е сериозна. Тогава защо говорим за това?

На въпроса в неделя дали съобщенията, че президентът Доналд Тръмп обмисля да предостави на Украйна крилати ракети „Томахоук“, са верни, вицепрезидентът Джей Ди Ванс остави вратата отворена.

Президентът е продавал, а не е подарявал оръжия на Украйна, уточни Ванс, и той ще вземе окончателното решение за това какви възможности може да получи Украйна.

Ако администрацията на Тръмп се надява, че играта с това предложение за снабдяване на Украйна с по-модерни ракети с по-голям обсег ще ѝ даде предимство пред руския президент Владимир Путин, тя греши.

Украйна няма способността да изстрелва ракети „Томахоук“, а американските запаси от тези оръжия и техните системи за доставка са твърде малко и твърде ценни, за да се съгласи Пентагонът да се раздели с тях.

Подобни риторични и нереалистични военни заплахи са контрапродуктивни, излъчват отчаяние и създават ненужни рискове от ескалация.

Това не е първият път, когато украинският президент Володимир Зеленски иска ракети „Томахоук“. Той отправи подобно искане към администрацията на Байдън по-рано по време на войната, но то беше отхвърлено.

Причините за продължаващия му интерес са очевидни. С обхват от 2500 километра – почти десет пъти повече от американските ATACMS, ракетите „Томахоук“ биха могли да държат под риск стратегически военни и критични инфраструктурни цели в Русия, далеч от границите на Украйна, включително в Москва и отвъд нея.

Изненадващо е, че президентът Тръмп сега би разгледал сериозно това искане. В края на краищата, неговата администрация отново наложи ограничения върху използването от Украйна на предоставени от САЩ ракети с голям обсег преди месеци, като ги ограничи до цели в окупираните от Русия райони на Украйна.

Предоставянето на Украйна на нови крилати ракети, които могат да достигнат още по-далеч в руска територия, би било в противоречие с тази позиция и с намаляващия интерес на Тръмп да предлага на Украйна допълнителна военна помощ от всякакъв вид.

Разбира се, президентът Тръмп често променя решенията си. Но дори ако продължаващата ескалация на Русия в Украйна и нахлуванията във въздушното пространство на НАТО през последните седмици са променили отношението на Тръмп, има малък шанс Съединените щати да могат или да имат желание да предоставят на Киев ракети „Томахоук“.

Всъщност, вместо да оказват натиск върху руския президент, разговорите за снабдяване на Украйна с ракети „Томахоук“ са фантастични и откъснати от военните реалности и Путин очевидно знае това.

Ракетите „Томахоук“ могат да бъдат изстреляни по три начина: от разрушител с управляеми ракети; от подводници клас „Охайо“, „Вирджиния“ и „Лос Анджелис“; и с помощта на новата наземна система „Тайфун“, разработена от американската армия. Украйна не разполага с нито една от тези възможности и има почти нулев шанс да ги придобие в близък или средносрочен план.

Като начало, украинският военноморски флот е малък и не разполага с надводни бойни кораби, атакуващи подводници и персонал, който да ги управлява.

С напрежението в американското корабостроене и флота от подводници, е малко вероятно Вашингтон да обмисли продажбата на тези платформи на Украйна.

Украйна може да разполага с необходимия персонал за експлоатация на новата наземна система „Тайфун“, но е също толкова малко вероятно Пентагонът да се съгласи да продаде това ново оборудване на Украйна.

Съединените щати разполагат само с две работещи батареи „Тайфун“, като трета е в процес на разработка. Две от тези системи са предназначени за използване в Азия, а една е предвидена за евентуално разполагане в Германия.

Съединените щати не са се съгласили да продадат усъвършенстваната система на нито един съюзник или партньор – отчасти поради недостига и отчасти поради чувствителността на технологията – и е трудно да се предположи, че Украйна ще бъде първата.

Автор: Д-р Дженифър Кавана, старши сътрудник и директор на военния анализ в Defense Priorities. Преди това д-р Кавана е била старши сътрудник във фондация „Карнеги“ за международен мир и старши политолог в RAND Corporation. Тя е и доцент в университета Джорджтаун.