Идеята за издигане на паметник в София, който да изразява благодарността на българския народ към цар-освободител Александър II и Русия като цяло, възниква непосредствено след освобождението на България от османско иго през 1878 г. Историческата ситуация по това време обаче не позволява идеята да бъде осъществена.
През 1898 г. Софийското милиционерско дружество предлага да се създаде комитет на името на Цар-Освободител, който да организира конкурс за построяването на паметника. Председател на комитета става Стоян Заимов, общественик, писател и просветител. Идеята е подкрепена от държавата и княз Фердинанд I, който е избран за почетен председател. Той е и първият, който дарява 50 хиляди златни лева. По-късно Народното събрание също одобрява предложението за дарение на голяма сума. Останалите средства идват от обществени организации, както и от продажбата на специално издадена пощенска марка с лика на император Александър II.
Победител в конкурса за проекти на паметници, обявен през 1900 г., е флорентинският скулптор Арнолдо Дзоки. Основният камък е положен на 23 април 1901 г., а тържественото откриване и освещаване се състои на 30 август 1907 г.
Паметникът е увенчан със скулптура на Александър II, седнал на кон. Барелефите отстрани на паметника изобразяват епизоди и герои от Освободителната война, сред които генералите И. В. Гурко, М. Д. Скобелев, както и главнокомандващият великият княз Николай Николаевич. На фасадата е изписан надпис на български език: "НА ЦАРЯ ОСВОБОДИТЕЛ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ".