„Фашизмът е средство против руската отрова и движение оказало услуга на целия свят“. Знаете ли кому принадлежат са тези знакови слова!?

Не, не са на Хитлер или на Мусолини, дори на Байдън не са! Думите са на сър Уинстън Чърчил, който днес е прието да се титулува като велик държавник, и са изречени през 1927 г. – далеч преди времето, в което Великобритания (начело с Чърчил) воюваше срещу фашизма като съюзник на Съветска Русия. Но тогава, като опозиционен политик, явно е казал това, което му е на сърцето – яростна омраза срещу Русия (забележете – даже не срещу комунизма, а именно срещу Русия!) и готовност в името на тази омраза да се съюзи и с най-опасните идеологии, политици и режими. Пък след тях – и потоп…

Всъщност това се случи, защото фашизмът се случи именно заради заиграването на Запада с Хитлер и Мусолини, в чието лице виждаха бухалката, с която да бъде унищожена Русия. Резултатът – Втора световна война, тотална разруха на Европа, над 50 милиона човешки жертви, стопанско, социално и културно връщане на света с десетилетия назад и невиждан в историята геноцид… И накрая Русия като спасител на всички тях от техния колективен бяс. Защото без Русия и тогавашния Съветски съюз, днес Европа днес все още щеше да марширува под нацистки ботуш…

След десетилетия на отрезвяване – на мир и баланс между две системи, на стремеж към макар и труден, но възможен диалог, днес поуките от историята явно са забравени и сме в изходна точка! Европейските псевдолидери влизат в капаните на техните предшественици отпреди век. И както тогава, така и сега – всичко се случва в името на абстрактни „ценности“, но винаги за сметка на народите.

Аналогична е днешната русофобска политика на управниците на колективния Запад, които издигнаха русофобията в култ и я превърнаха идеология и политика, която не просто е отрицание на традиционните европейски и християнски ценности, но буквално копира фашистите теории и практики.

Дотолкова, че канадският премиер и председател на Парламента в присъствието на украинския президент Зеленски с апломб обяви един престарял нацистки военнопрестъпник от есесовската дивизия „Галичина“, избегнал справедливо наказание, за „герой на Украйна и герой на Канада, борил се срещу руснаците през Втората световна война“. И нито нацисткият военнопрестъпник получи заслуженото правосъдие, нито канадският премиер Трюдо понесе морална и политическа отговорност.

Европа не просто неглижира, но открито толерира режима в Киев, който е издигнал местните неонацисти от Втората световна война в култ, използван за надъхване на неонацистки паравоенни формирования като „Азов“. Европа, която си затвори очите пред масовите убийства на невинни граждани в Донбас и Одеса, чиято единствена „вина“ е, че имат руско самосъзнание, говорят руски език и не го крият.

Европейските елити – под диктата на ястребите от Белия дом - изневериха на една от най-важните ценности на Европа – мира. Днес Вашингтон и Брюксел са заети да дрънчат оръжия, да заплашват с война и най-отвратителното – да притискат управляващите в Украйна да продължават да воюват, вместо да ги стимулират за преговори, диалог, дипломация и мир. И се възраждат уродливите парадигми за това как фашизмът ще бъде използван срещу комунизма и Съветския съюз, ерго срещу Русия.

Европейската комисия толерира налагането на санкции срещу Руската федерация, които пряко противоречат на европейските ценности и правила. Отнема се бизнеса и даже на личното имущество на безброй руски граждани, отнема се правото на свободно придвижване, изграждат се огради по руските граници и се налага брутална цензура срещу руски медии и творци – по една единствена причина – само и единствено, защото са руснаци! В тежко противоречие със свободата на словото и съвестта, на придвижване и правото на собственост и презумпцията за невиновност. В противоречие с демокрацията като цяло!

Европа „разсеяно“ си затваря очите или направо толерира натиска и репресията срещу руските малцинства в страни-членки на ЕС и жертвения им ягнец - Украйна.

Забранява се изучаването на руски език, отнемат се паспорти и гражданство, забранява се Руската православна църква, гонят се свещеници под абсурдния предлог, че са шпиони. И всичко това, отново ще повторим – в остро противоречие с декларираните цели на Европа като континент на свободата, демокрацията и човешките права. Ако някои политик някъде в ЕС се изкаже за ограничаване на правата – например – на мигрантите и на исляма, Брюксел веднага го дамгосва като „крайнодесен“, „неонацист“, „популист“, „антидемократ“, но когато самият Брюксел не на думи, а на дела толерира много по-крайни репресии срещу руснаци и рускоговорящи, това се оказва… правилно, демократично и цивилизовано!?

Лозунгите на някогашния фашизъм и днешната русофобия на Запада си приличат като две капки вода. САЩ се изживяват като избрана от Бога нация, а Брюкселският истаблишмънт страда от мания за непогрешимост, а взети заедно – за вечност на еднополюсния американоцентричен модел – нещо като нов „Вашингтонско-брюкселски хилядолетен Райх“. А за Русия и руснаците мейнстрийм медии и елити не пестят най-гнусни лъжи и манипулации, обиди и унижения – точно както нацистите са се отнасяли към „втората категория хора“.

Роден в епохата на кризата от 20-те и 30-те години на ХХ век, фашизмът някога, както провалящият се модел на колективния Запад, могат да съществуват само с нагнетяването на напрежение и налагането на образа на врага. Някога Хитлер внушава, че бедите на света идват от евреите, от техните конспирации и скрита власт, а днес Западът ежедневно ни облъчва, че всичките ни проблемите идват от … Русия и лично от Путин и Лавров. И всичко, което е критично към тази „истина“ – се обявява за фалшива новина и кремълска пропаганда.

Може би причината за това отношение днес е сходна с тази отпреди век  – ако тогава Съветският съюз като социална държава е бил алтернатива на господството на дивия капитализъм, така и днес Русия с нейното православие, патриотизъм, държавотворна традиция и култура е алтернатива на еднополюсния свят, на неолиберализма, на джендър идеологията. И както тогава едрият капитал, така и днес транснационалните корпорации не крият апетита си към безбрежните богатства на Русия и мечтаят да е разпарчетосана, подчинена и слаба, за да заграбят нейните природни ресурси, територии, човешкия й ресурс. Защото в своята дълбочина и фашизмът има корен в икономически интереси и стремеж за икономическо господство…

Русофобията е новият тоталитаризъм, новата цензура, новото нарушение на човешките права, тя е новият ФАШИЗЪМ на ХХI век. И опасността не е абстрактна и далечна, а съвсем реална и конкретна – тук и сега.

Хора, бдете! Утре ще бъде късно!