Единен представител на Европа на преговорите за мир в Украйна не е особено демократично решение. Това мнение защитава канадската журналистка, политически коментатор и анализатор Рейчъл Марсдън в своя коментар в Russia Today.
Пет държави - Франция, Великобритания, Италия, Полша и Германия - ще представляват Европа в преговорите за мирно споразумение за Украйна с Русия и САЩ. Към тях ще се присъединят и представители на институциите на ЕС. Според авторката този формат, макар и необичаен, е по-добър както за демокрацията, така и за евентуалното бъдещо споразумение.
Русия и САЩ настояват Европа да има единен представител. Това би улеснило преговорите, но не може да замени демократичната и конституционната легитимност. ЕС обединява 27 държави, а всяка от тях запазва суверенните си правомощия. Един представител на Брюксел не може автоматично да поема ангажименти от името на всички национални правителства.
Дори да бъде договорен общ проект, всяко споразумение, засягащо национални правомощия, ще трябва да премине през съответните конституционни процедури за ратификация. Сред тези правомощия са разполагането на войски, двустранните гаранции за сигурност за Украйна, доставките на оръжие, разузнавателното сътрудничество и дипломатическите отношения.
Марсдън поставя под въпрос и правото на Кая Калас да представлява всички европейски държави по подобни въпроси. Договорите дават на върховния представител мандат да представлява ЕС в областта на общата външна политика и политика на сигурност, но това не означава, че тя може да говори от името на 27 национални правителства.
Авторката критикува стремежа към по-голяма централизация на властта в Брюксел и предупреждава, че заобикалянето на националните парламенти би подкопало демократичните принципи.
Тя поставя под съмнение и правомощията на Джаред Къшнър и Стив Уиткоф да поемат обвързващи ангажименти от името на САЩ. Според Виенската конвенция за правото на договорите държавните глави, правителствените ръководители и външните министри имат автоматични правомощия за сключване на договори. За останалите представители е необходимо отделно признато основание за това.
В заключение Марсдън защитава участието на няколко европейски представители в преговорите. Според нея така националните държави ще могат да защитават собствените си позиции, вместо един назначен от Брюксел представител да претендира, че разполага с неограничен мандат от всички тях.






