Вечерял е, помислих си мрачно аз.

Което пък е странно поведение за една алчна малка мишка, била тя и мишка премиер. Мишките винаги са гладни… все пак.

Вижте, аз ясно си давам сметка, че мишката е американска и най-вероятно трябва да се обръщам към нея с името Джери Денков. Но при толкова много животни в този наш зоопарк, човек вече не знае какво точно да напазарува за стадото.

Не знам дали вие сте мислили по темата, но аз понеже съм, вече убедено считам, че нас ни управляват анимационни герои.

Да вземем, например, джуджето Хаяско. Всички чудесно знаем, че зад този профил се крие не друг, а известният в света на разузнаването, генерал Наско. Или пък да вземем Ум белият делфин. Известен в света на хранителните добавки като Киро Простото. Или пък Пинко Розовата пантера. Известен в света на дамите плетачки като госпожа Асена Василева. Или пък Уди Кълвача, известен в демократичния свят като Христо Иванов – Големия нос. Или пък магаренцето Йори, известен в света на военната промишленост като Тодор Магарев.

Въобще, уважаеми хора, вие давате ли си сметка, че нас ни управляват анимационни герои?!

Всичките тези палячовци, някой ги е нарисувал, бе хора! Някой ги е измислил. Някой ги е оцветил. Ти ще бъдеш червен, ти ще бъдеш син, а ти ще бъдеш розов на лилави точки…

Или с други думи, истината е, че всички те са продукт на нечие болно въображение. Или както биха казали деликатно либерастите - цветно въображение.

Въпросът за нас обаче е: ние действително ли сме толкова объркани и изгубени в абсурда лица, както би казал другарят Гешев, че не си даваме сметка, че тези весели рисунки, понеже са безчувствени, решават нашите съдби, все едно на всички нас ни предстои следващ епизод. А следващ епизод, уважаеми хора, няма. Животът ни е един-единствен и всички ние не може да си позволим лукса да ни управляват анимационни рисунки.

Не може да си го позволим, особено ако имаме претенцията, че сме живи и смислени същества. Не можем да си го позволим, не просто защото това е нашият живот, а защото тук говорим за живота на нашите близки, на нашите деца, на нашето възможно бъдеще.

Вие, скъпи другари мои, осъзнавате ли на колко цинични неща се наслушахме през последните месеци? Давате ли си сметка, че мишката Джери, нарече 25 000 българи “терористи”. А онзи неуспял хипар-пиянде Дайнов, ги плю по възможно най-бруталния начин?

Давате ли си сметка, че закръглената госпожа Асена Василева ви лъже поголовно от телевизора, докато най-безогледно ви орязва и последните стотинки, с които трябва утре да си купите хляб?

Давате ли си сметка, че лицето Магарев, който се води министър на отбраната на България, най-безогледно говори повече за отбраната и сигурността на Украйна, отколкото за тази на България?

Давате ли си сметка, че ако бяхме действително нация и народ, трябваше ето сега, веднага, тази вечер, да отидем и да оцветим всичките тези карикатури в черно. А после в прогресивен стил да изкрещим: Black live matters!

Живеем в Sin City, уважаеми хора. Живеем в ад, оцветен като обичайно ежедневие. Живеем в лъжа, тунингована като приемлива истина. Мачкат ни флумастери, с претенция за акварел.

Тъга марширува по цялото платно, драги приятели. Тъга, защото художникът е мъртъв. А ние сме само едни измислени герои. Герои, които се опитват да нахранят мишката Джери с ементал. А тя не е гладна. Защото е нахранена.

Събудете се, уважаеми, че сиренето се вмириса!

Васил Петев