Вече повдигнахме темата дали има съществено процесуално нарушение при определянето на конкурсна комисия във ВКС. А фактите са, че има абсолютно процесуално нарушение при определяне за член на конкурсната комисия на доц. д-р Венцислав Петров. И това е така, защото той няма научна специалност по търговско право.

Това са установили съдии, участници в процедурата за избор на съдии в търговска колегия на апелативните съдилища. Тогава имаме ли незаконен състав на конкурсната комисия, защото взелият участие доц. д-р Венцислав Петров няма научна специалност по търговско право и хабилитация по тази научна дисциплина. Съгласно общодостъпната публична информация той е специалист единствено по семейно и наследствено право и може да оценява единствено кандидати за повишаване по гражданско право.

Какво се оказва

Доц. д-р Венцислав Петров никога не е преподавал търговско право, не е писал публикации по търговско право. Ако си припомним чл. 189, ал. 5 ЗСВ, там е предвидено императивно изискване в конкурсната комисия да бъде определен един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор. Дотук добре. Имаме правила, за да имаме законова комисия. Доц. д-р Венцислав Петров е хабилитиран учен по правни науки с академична длъжност доцент, но по какво… Не и по съответната материя - търговско право, защото той е доцент по гражданско право.

Кой ще отговаря и има ли неудобни въпроси

Участници в конкурсната процедура за назначаване на съдии в Търговската колегия на Апелативните съдилища са поискали от Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъдат публично оповестени – това става с решение на съответно заседание на Съдийската колегия на ВСС, респективно да им бъде осигурен достъп на основание чл. 34 АПК до мотивираните становища на конкурсната комисия по класирането, обявено на 03.04.2024 г., касаещо обявения през 2022 г. конкурс за повишаване в търговските отделения на апелативните съдилища.

Сред некласираните кандидати, а може би и за класираните такива не по първо желание, участващи в двата конкурса, са породени съмнения за начина, по които са оценени кандидатите от конкурсната комисия.

Самата Съдийска колегия на ВСС и с оглед на принципите на чл. 12 и чл. 13 АПК, дължи във връзка със законосъобразното протичане на конкурса, детайлно да обсъди тези мотивирани становища, като преди това ги оповести публично. По този начин ще бъдат опровергани съмненията, които са породени за очевидна необективност на класирането на кандидатите. Освен това ще бъде дадена възможност за информиран избор дали неуспелите кандидати да обжалват назначенията на класираните кандидати.

Такова публично оповестяване Съдийската колегия на ВСС дължи и с оглед съществуващата от години мистика за конкретните критерии за оценяване на кандидатите и негативни мнения към обективността на оценяването от конкурсната комисия. В тази насока е крайно време Съдийската колегия на ВСС да влезе в ролята си, установена от Закона за съдебната власт, на контролиращ орган на назначената от него като помощен орган - конкурсна комисия за оценка на кандидатите.

За законосъобразното и обективно провеждане на конкурсите следва да следи именно Съдийската колегия на ВСС, като упражнява контролните си правомощия за надлежното изпълнение на задълженията на съответната конкурсна комисия. Досегашната практика на Съдийската колегия на ВСС е показателна за напълно формална проверка на дейността на конкурсните комисии и за оправдания в стил - „нищо не зависи от нас, така е решила комисията“.

Ако погледнем обаче чл. 192, ал. 1 ЗСВ, там са установени императивно обективни критерии, с които конкурсната комисия е длъжна да се съобрази при оценяването. Именно съобразяването на тези критерии следва да бъде проверено от Съдийската колегия на ВСС и неслучайно законът изисква конкурсната комисия да представи мотивирано становище - чл. 192, ал. 3 ЗСВ.

Общоизвестно е, че крайната оценка на кандидатите следва да почива на установени в чл. 192, ал. 1 ЗСВ критерии за оценка, а те са общо три отделни групи. Затова всеки член от конкурсната комисия следва да постави три отделни оценки на всеки кандидат, чийто сбор формира крайната му оценка.

Наличието, например, на 5 броя еднакви общи оценки на първите класирани кандидати от конкурса означава, че петте члена на конкурсната комисия са поставили на всеки от тези кандидати по три абсолютно еднакви оценки и по трите групи критерии съгласно чл. 192, ал. 1 ЗСВ.

Това прави общо по 15 абсолютни съвпадения за всеки от кандидатите,
което буди сериозни подозрение дали класирането е най-малкото „наговорено“, защото членовете на комисията не са отделно или самостоятелно, а общо, пристрастно и едновременно.

Има ли връзки

Общоизвестни са симпатии на някои членове от тази комисия към членове на „Съюза на съдиите в България“. В това няма нищо укоримо, ако обаче класирането е обективно, основаващо се на правилата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ. Съдии имат съмнения, че то не се основава на законовите изисквания на чл. 192, ал.1 ЗСВ. Поради това отправят чрез административния орган по чл. чл. 193, ал. 3 и сл. ЗСВ няколко въпроса, които си задават. Освен това е логично тези въпроси да бъдат проверени и от самата Съдийска колегия на ВСС при постановяване на решенията си по чл. 193, ал. 4, евентуално по ал. 5 от Закона за съдебната власт.

И така - неудобните въпроси

Въпросите към конкурсната комисия са следните:

• Става въпрос за спазването на първата група критерии за оценяване.
  първият въпрос, който възниква, е действително ли всеки кандидат е получил от всеки член на конкурсната комисия по 3 оценки - общо 15 оценки за всеки кандидат?
• следващият въпрос е еднакви ли са оценките на всички кандидати по първата група критерии по чл. 192, ал. 1 ЗСВ - резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет?

Тук на преден план излиза общоизвестно правило – то е валидно и при други съсловия като лекари, военни и полицаи, че всички кандидати, участници в конкурса са с „много добри“ оценки от атестацията, а това води и до логичното тези оценки да са еднакви. Ако са различни поставените оценки, конкурсната комисия следва да се обоснове и за критериите (принципната основа) за съпоставка и оценка, която е поставяла на кандидатите. В тази насока конкурсната комисия следва да заяви изрично съобразявала ли е при оценяването по този критерии проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ако да, то по какъв начин и как са оценени кандидатите, за които в тригодишния период липсват проверки от по- горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет?

Въпроси по спазването на втората група критерии за оценяване по чл. 192, ал. 1 ЗСВ - данните от кадровите досиета на кандидатите:

• тъй като е твърде обща формулировка от законодателя, конкурсната комисия дължи обяснение прилагали ли е този критерии при оценяването и по какъв начин?
• намират ли се в административната преписка кадровите досиета на всички кандидати, какво включват те и към кои момент са били актуализирани?
• проверявани ли са кадровите досиета на всеки от кандидатите от всеки от членовете на конкурсната комисия и по какъв начин са оценявани?

Защото е ясно, че сред участниците в конкурсите има кандидати с образователна и научна степен „доктор“, хонорувани преподаваните в Юридически факултети на университети в страната, грамоти и награди от професионални организации и съюзи и т.н. Взети ли са под внимание тези обстоятелства, или не, когато се е поставяла оценката от тази група критерии?

Въпроси по спазването на третата група критерии за оценяване по чл. 192, ал. 1 ЗСВ - преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите:

• със заявленията си за участие в конкурса кандидатите са представили по три поставени крайни съдебни актове по дела, които са разглеждали през последните три години от обявяването на конкурса. На какъв принцип конкурсната комисия е определила делата?
• самите дела ли са изисквани и разглеждани, или само постановените крайни съдебни актове?
• физически ли са изисквани делата, ако въобще са изисквани, или са били сканирани и представени на конкурсната комисия на електронни носители?
  
  

Във връзка с последния въпрос се носят слухове, че са изисквани и евентуални четени само крайни съдебни актове в нарушение на чл. 192, ал. 1, пред. 3 ЗСВ, което изисква оценяването на всички съдопроизводствени действия на съдията по определените дела, а не само на крайния съдебен акт.

И така се стига до искане на съдиите да бъдат изслушани членовете на конкурсната комисия във връзка със следните обстоятелства, които поставят под съществено съмнение нейната обективност и безпристрастност при оценката на кандидатите:

•  всеки член от конкурсната комисия да заяви кога, по какъв начин и колко време му е отнело да се запознае с конкурсната документация? (този въпрос се задава във връзка със твърдения, че членовете на конкурсната комисия не са се запознавали с представените и изискани актове от кандидатите, както и с кадровите им досиета, а са разчитали на лични познанства и впечатления, обаждания от приятели, на които имат доверие за качествата на кандидатите.)
• така изникват и няколко уточняващи въпроси към хабилитирания преподавател доц. д-р

Венцислав Петров от Юридическия факултет на Софийския университет, а именно:

1. Вярно ли е, че няма научна специалност по търговско право?
2. Вярно ли е, че е бил напълно изолирани от останалите членове на конкурсната комисия?
3. Колко пъти се събирахте всички членове да обсъждате хода на конкурса и защо вашите оценки са напълно еднакви с оценките на някои от членовете - съдии от конкурсната комисия?
4. Вярно ли е, че сте преписали оценки или че вие е представен готов попълнен протокол с оценки и вие само сте го подписали? (Този въпрос е свързан с евентуално съмнение за наличие на основание за отвод.)
5. Вярно ли е, че семействата на някои от оценените и класирани на предни места кандидатите и семействата на членове на конкурсната комисия са „приятелски, ходят си на гости, поздравяват се на празници, ходят заедно на почивки и т. н.“

Ето върху какви искания различни съдии разсъждават, защото целта им е да осигурят провеждането на законосъобразна процедура по назначаване на класираните кандидати.

И така пак стигаме до Съдийската Колегия на Висш съдебен съвет, която е редно да упражни реално, а не формално, контролните си правомощия.

До настоящия момент, за съжаление, се наблюдава бягство от отговорност, пазене в тайна на критериите за оценяване и употреба на удобната фраза: „Ние не може да се месим на конкурсната комисия“.

В този смисъл проверката намеса ли е? Нали проверката следва да бъде осъществена, за да се установи дали поставените оценки са на база заложените в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ критерии.

И така се стига до момент, в който магистрати на основание чл. 34, ал. 3 АПК искат да им бъде осигурена възможността да изразят становище по предоставените им мотивирани становища на конкурсната комисия, както и по предявените искания. И всичко това да бъде определено в съответния срок.

Специалисти коментират, че сходни несъответствия има и в конкурса за назначаване на съдии в наказателните колегии на апелативните съдилища.

Източник: Fakti.bg