Как една клевета от уволнен недобросъвестен служител може да унищожи бизнес !?

След журналистическото разследване на Razkritia.com, нови факти излизат наяве по случая с “кредитния деец” - Александър Йорданов, чиито действия са нанесли сериозни материални и финансови щети на компании от сектора. Националната телевизия bTV също публикува свой разследващ репортаж, в който пострадали лица описват схема с потребителски кредити, за която се твърди, че е посредничена чрез Йорданов и включва множество банки, пише сайтът mutrinews.com.Пострадалите посочват конкретно „един човек - Александър Йорданов“ като лице, което ги е убеждавало да участват в схемата, а репортажът изрично отбелязва, че през 2023-2024 г. Йорданов е упражнявал това, чрез управлението на консултантско дружество - кредитен посредник.

Според собствениците на фирмата, чиито управител се е явявал Йорданов в периода март - декември 2024г, налице са неоспорими доказателства - включително писмени комуникации и ръкописи, които свидетелстват системната злоупотреба с доверие, манипулиране на граждани и заплахи от личен характер, насочени към собственици, служители и клиенти.

Йорданов е уличен в подтикване на клиенти към заобикаляне на правилата по банковото кредитиране съставено по негов план, изготвян на ръкописни бележки и действия извън правомощията си, което е довело до объркване сред множество лица. Според наличните данни, той е опитал да въвлече в схемата над 120 души, непознати за дружеството. Повече за това разказват експерти от сектор финанси и кредитни измами в разследването на bTV.

Александър Йорданов завел в редакцията на bTV своите племенник, приятел от детството и състудентка, като ги заставил да застанат маскирани пред камерата, с идеята да се прикрие тяхната мнимост. 

Бдителността на опитните журналисти на медията обаче не оставила Йорданов да подведе обществото в национален ефир. След като разследващите репортери се убедили в доказателства и факти по случая репортажът уличил истинския виновник за схемата, а бунтовникът от Люлин бил “бесен” за излъченото. В негово изявление непосредствено след предаването гласи “Бесен съм. 4 папки доказателства им занесох за престъпление, а те ме изкараха, че аз съм схемаджията”. Така стореното от Александър се върнало като бумеранг към него и ударило разкриващо схемата му.

Типично за Йорданов, той хиперболизирал за предаването броят на вложителите в “Грийнбек Ай”, като по този начин затвърдил търговския лъже-похват, който прилагал на жертвите си. 

Тревожно е поведението му като в комуникации, с които дружеството разполага, Йорданов използва заплашителен език и агресивен тон:

„Ще ви стоваря ада на главата, ще ви приключа, ще влезете в затвора“ - думи, цитирани от негови собствени изказвания.

Дружеството е сезирало компетентните органи, включително икономическа полиция и прокуратура, и е предоставило всички материали, потвърждаващи злоупотребите и заплахите.

След публикуването на статията за злоупотребите на бивш служител на „Грийнбек Ай“ АД, случаят придобива все по-тревожно измерение.

Според информация, с която редакцията разполага, се правят опити за натиск и сплашване - включително към представители на медиите и свидетели, които са потвърдили фактите.

Журналистически източници съобщават за телефонни обаждания с агресивен тон, в които се настоява публикациите да бъдат свалени и се заплашва със съдебни искове. Въпреки това, редакциите заявяват, че няма да се поддадат на натиск, тъй като публикуваната информация се базира на документирани факти и свидетелства, в които лично са се уверили.

Не на последно място, обръщаме внимание и на по-дълбокия проблем - липсата на законова защита на работодателите от некоректни служители.

В България, когато даден служител злоупотреби с доверието на фирмата, разпространява неверни твърдения или дори заплашва, законодателството осигурява твърде ограничени механизми за реакция. Това създава опасен прецедент, при който почтените компании са принудени да се защитават сами - в медийна и правна среда, често без институционална подкрепа. Трудовото законодателство на страната ни предпоставя неравнопоставеност в ущърб на работодателя, като това се явява неразрешен проблем в законодателството, трупал десетилетия несправедливост.