Как най-добре да се обясни точно защо парижките съдии осъдиха бившия френски президент Никола Саркози на пет години затвор. Да кажем само, че той беше признат за виновен в надзора на група хамали. И тези хамали са мъкнали куфари. Натоварени с пари в брой. Около 50 милиона долара, за да бъдем точни.

Саркози ще научи датата на настаняването си в затвора на 13 октомври.

И с обжалване или без обжалване, се очаква той да се яви за престоя си зад решетките. Всичко това, въпреки че действителните обвинения в корупция до голяма степен минаха покрай Саркози и вместо това удариха едни от
най-добрите му помощници.

Саркози беше обвинен в тежка корупция заради твърдения, че е отклонил милиони либийски долари, за да финансира президентската си кампания през 2007 г.

Но той се отърва от това. Единственото обвинение, което всъщност остана, беше престъпен заговор, защото съдът установи, че съществува доказателство за заговор за получаване на пари от чужда държава, за президентската му кампания, но не и, че пръстовите отпечатъци на Саркози са били върху саковете.

Вместо това, съдиите заявиха, че Саркози „е позволил на близките си сътрудници и политически поддръжници, над които е имал власт и са действали от негово име“ да се обръщат към либийските власти, „за да получат или да се опитат да получат финансова подкрепа от Либия с цел финансиране на кампания“, както съобщи Le Figaro. По принцип “бандата” е била хваната, а шефът е бил критикуван, защото се е преструвал, че гледа настрани.

Неговият ръководител на кампанията, Клод Геан, е бил обвинен в действителна корупция, което е довело до шестгодишна присъда, която той не трябва да излежава, защото е на 80 години и се смята, че е твърде възрастен за затвор, където би трябвало да седи и да си почива по цял ден – точно както прави у дома, вероятно.

Дългогодишният политически довереник на Сарко, Брис Ортефьо, също беше осъден за конспирация като част от същата група, но ще може просто да си стои вкъщи и да излежи двугодишната си присъда там.

Иронията тук? И двамата мъже някога са били министри на вътрешните работи на Саркози – буквално „главният полицай“ на Франция. Което означава, че двамата, които официално са ръководили френските правоохранителни органи при Саркози, сега са осъдени за ръководство на престъпна група.

Съдиите също така подчертаха, че процесът не е „доказал, че парите, изпратени от Либия“, „в крайна сметка“ са били със сигурност използвани за финансиране на кампанията на Саркози. Което оставя странна картина: парите очевидно са напуснали Либия, сътрудниците на Саркози са играли ролята на “носачи на саковете”, самият Саркози очевидно е режисирал всичко това с цел финансиране на кампанията му, и въпреки това - няма пряка връзка, която да доказва, че парите някога са влизали в касата, финасирала изборите през 2007 г.

Не забравяйте, че всичко това се е развило, докато политическите отношения на Саркози с покойния либийски лидер Муамар Кадафи са били на върха на вълната.

През 2007 г., току-що спечелил президентския пост, Саркози покани Кадафи да разпъне бедуинска палатка на поляната пред Елисейския дворец, сякаш това е тийнейджърско пижамено парти. Двамата се хвалеха със съвместното си сътрудничество в борбата с тероризма.

Четири години по-късно, през 2011 г., Саркози внезапно поведе атаката за пълното сваляне на Кадафи от власт. Точно по сигнал, се появи спретнато брандирана „либийска опозиция“, която да служи като пълномощник на Франция за свалянето на Кадафи от власт.

До март 2011 г. Кадафи вече беше видял предателството в ярка светлина и се разрази по френската държавна телевизия, наричайки Сарко „умствено изостанал“ и неблагодарник. „Благодарение на мен той стана президент“, каза Кадафи пред France 3. „Ние му дадохме средствата, които му позволиха да спечели.“

Междувременно тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън тихо посещаваше Париж, и не толкова тихо аплодираше инвазията в Либия. Приблизително по същото време самият Саркози се срещаше с бъдещото либийско правителство в Елисейския дворец. Един от синовете на Кадафи обаче отправи не чак толкова фин предупредителен изстрел към френския президент. Такъв, който в крайна сметка се превърна в последен пирон за ковчега.

„Саркози първо трябва да върне парите, които взе от Либия, за да финансира предизборната си кампания. Ние я финансирахме и имаме всички подробности, и сме готови да разкрием всичко“, каза Саиф Кадафи. „Първото нещо, което искаме този клоун да направи, е да върне парите на либийския народ. Той получи помощ, за да може да им помогне. Но той ни разочарова: върнете ни парите.“

В рамките на една седмица НАТО влезе, Либия беше в пламъци, а ЕС се готвеше за мигрантската вълна, която го поглъща оттогава.

До 2012 г. машината за разкрития работеше на максимална скорост. Либийските разузнавателни служители обвиниха френски агенти, че са помогнали за залавянето и убийството на Кадафи през октомври 2011 г., предполагайки прикриване, предназначено да погребе неудобни подробности за кампанията на Саркози през 2007 г. Анонимни европейски служители започнаха да “тананикат” същата мелодия на западните репортери.
Но в съда, доводът просто не издържа.

Официално: средствата не са “докоснали” кампанията на Саркози, самият Саркози не е бил лично в Либия и въпреки това той все пак получава петгодишна присъда. Която, между другото, е само две години по-малка от първоначалното искане на прокуратурата от седем години - като утешителната награда част от нея вероятно ще бъде изтърпяна в домашен арест.

Саркози не може да скрие осъдителната си присъда, сякаш е коментар в TikTok, но съдът ни накара да разберем, че той не е успял да изкриви френската избирателна система с чуждестранни пари от лидер, чието убийство в крайна сметка е ръководил, съсипвайки Либия заедно с приятелите си от НАТО. Каква епична победа за демокрацията.

От Рейчъл Марсдън, колумнистка, политически стратег и водеща на независимо продуцирани токшоута на френски и английски език.