„Цялото литературно и философско дело на Сергей Булгаков (а то е доста обемно) e една неутешима „тъга по висшия смисъл на живота” или поне е породено от такава тъга, с каквато са надарени единствено най-великите мислители и писатели. А Сергей Булгаков наистина е един от най-великите руски философи и богослови, човек със сложна житейска, творческа и мирогледна съдба и преображения, преминал през най-различни и изключително сложни и драматични съблазни и изпитания, за да завърши своя път като свещеник и богослов, намерил за себе си истината на живота.“ Това са думи на  Панко Анчев за приноса на руския философ към литературната памет.

Сергей Николаевич Булгаков се ражда на 28 юли през 1871 в град Ливни, Орловска губерния, Руска империя. Израства в семейството на свещеник. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1896), а после заминава за Германия, където се занимава с политическа икономия. Като млад се определя за „легален марксист”. В ранните си произведения анализира аграрните проблеми на политикономията. През 1903-а публикува известната книга „От марксизъм към идеализъм”, ознаменувала сближаването му с православието. Заедно с Бердяев издава през 1905 г. религиозно-философското списание „Въпроси на живота”.

През 1906 г. вече е „християнски социалист”. По това време вече е професор по политикономия в Киев, а в периода 1906-1918  г. и в Москва.

Активно участва в издаването на списание „Път”. През 1918 г. приема свещенически сан и става отец Сергий. Отива в Крим, където преподава политикономия и богословие. След Февруарската революция е активен привърженик на църковните преобразования, член на Висшия църковен съвет, непосредствено участва в работата по възстановяването на патриаршията в Русия. През 1923 г. е изгонен от СССР. Известно време живее в Прага, после се премества в Париж. Там организира обществото „Света София” и е професор по догматическо богословие и декан на Руския богословски институт във френската столица.

Софиологическото му учение е осъдено от Московската патриаршия на Руската Православна Църква. В Указа от 1935-а се казва, че „то нерядко променя догматите на православната вяра” и препоръчва на всички верни чеда на Църквата да отхвърлят това учение, като „опасно за духовния живот”.

По-важните му произведения са „Капитализъм и земеделие”, „Двата града. Изследване на природата на обществените идеали”, „Светлина невечерна”, „Тихи мисли”, „Трагедия на философията”, трилогията, включваща „Неизгарящата къпина”, „Приятел на Жениха”, „Стълбата на Яков”. Посмъртно излизат книгите му „Апокалипсис на Йоан” и „Философия на името”. Учението на Булгаков не привлича на своя страна практически никой богослов. Обвиненията срещу него в ерес и неправославие се изразяват и от съвременни богослови в печата. Сергей Булгаков умира в Париж на 17 юли през 1944 година. Погребан е в гробището „Сент Женевиев дьо Буа”.

Представяме ви избрани цитати на руския философ за човешката същност:

„Човекът е смъртен, човечеството безсмъртно; човекът е ограничен, човечеството има способности към безкрайно развитие.“

„Човекът – това е живо противоречие, и в това си качество – жива загадка.“

„Всеки човек е художник на собствения си живот, черпещ сили и вдъхновение от самия себе си.“

„Човечеството е единно, въпреки своята многоликост.“

„Човекът е сложно същество, затова е трудно дори за себе си.“

„Човек не твори нищо отначало, което вече да не е било в природата в скрит или в потенциален за показване вид.“

„Човек бавно и постепенно се освобождава от робството на вещите, снемайки мъртвото покривало на природата и опознавайки творящите я сили.“

„Човечеството играе добре ролята си на божество в религията на прогреса.“

Източник: ATRday.bg