От митовете за сътворението до политическите предзнаменования, хората по света винаги са гледали на северното сияние с удивление и страх, пише BBC, предава Vesti.bg. След потушаването на Якобитското въстание в Англия през 1716 г. небето било изпълнено с „чист пламък“ и „порой от кръв“, а хората тълкували явлението като знак за гиганти, битки или промяна на кралства.

Исторически записи свидетелстват за хилядолетно човешко възхищение и страхопочитание. Най-ранното писмено описание идва от Китай през 193 г. пр.н.е., а по-късни текстове на Аристотел и вавилонски хроники също споменават мистичните „нощни видения“. В скандинавската митология Бифрост – дъговият мост между световете – вероятно е вдъхновен именно от сиянието.
За северните народи явлението е част от ежедневния духовен живот. Саамите например вярвали, че светлините трябва да се уважават, да не се предизвикват, а жените трябвало да прикриват косите си, за да не бъдат „уловени“ от лъчите му.
Съвременните названия също пазят митология: aurora borealis идва от богинята Аврора и северния вятър Борей, а във финландската Лапландия сиянието е „лисичи огньове“, свързани с движение на опашката на полярна лисица.

Днес науката продължава да изследва природата на сиянието, включително звуците, които дълго се смятаха за психологически феномен. Въпреки научния напредък, по света все още живеят множество митове и легенди, някои пазени от местни общности, други изгубени с изчезването на техните езици.






