Навремето френският президент Шарл дьо Гол казва: „Политиката е нещо твърде сериозно, за да бъде оставена в ръцете единствено на политиците.” Струва си да си припомним думите на един от най-образованите и най-успели държавници в следвоенна Европа тъкмо сега, когато редуването на световните кризи се свързва предимно с лошото управление. Седем десетилетия след Втората световна война и началото на големите промени думите на генерал Дьо Гол за политиката и политиците продължават да стряскат с актуалното си звучене. Доказателствата?

Можем да ги намерим не само сред провалите на действащи министри, премиери и президенти, а и сред гафовете на кандидатите за властта. Достатъчно е да хвърлим поглед към президентските кампании в две толкова различни страни като САЩ и България и ще се убедим, че наистина  „Политиката е нещо твърде сериозно, за да бъде оставена в ръцете единствено на политиците…”

А може би ако политиците ни четяха повече книги, проблемите на държавата щяха да са различни? Достатъчно е да надникнат в „Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов, да си припомнят Ботев, Яворов и Далчев… Предлагаме и още нещо – „Книга за политиката”. В българско издание на тома от нашумялата поредица „Големите идеи, обяснени просто” на гиганта DK/Penguin Random House може да се проследи развитието на най-важните идеи за управлението от древността до наши дни.

И тъй като е трудно да си представим нашите политици, задълбочени в оригиналните съчинения на Аристотел, Конфуций, Сун Дзъ, Платон, Тома Аквински, Макиавели или Томас Джеферсън, „Книга за политиката” изглежда добро решение. Написана е на достъпен език, с кратки и остроумни обяснения, с ясни схеми и графики дори за най-сложните политически теории. Разбира се, томът е много повече от буквар за участници във властта и кандидат-управляващи. Това е любопитно и полезно четиво за всички, които се интересуват от история, философия, социология и искат да намират поводи за размисъл над онова, което се случва в политическия живот не само на местно ниво.

Сред авторите на „Книга за политиката” са Пол Кели – заместник-директор и професор по политически теории в Лондонското училище по икономика и политически науки, Род Дакомб – преподавател по политически науки в Лондонския университет, А.С. Ходсън – бивш сътрудник и редактор на BushWatch.com, Джеймс Мидуей – старши икономист в „Ню Икономикс Фаундейшън” и бивш икономически съветник на Британската държавна хазна по въпросите на регионалното развитие, науката и иновационната политика.

Ето и някои от най-интересните цитати, подбрани от тях за илюстрация на пътя, по който се развиват политиката и политическата мисъл:

„Най-тежкото наказание за тези, които не желаят сами да поемат властта в свои ръце, е да бъдат управлявани от по-неспособни от тях.” Платон (427 г. пр. Хр –  347 г. пр. Хр.)

„Няма по-опасно нещо от откровеното невежество.” Мартин Лутър Кинг (1929-1968 г.)

„Доброто управление се състои в това владетелят да бъде владетел, министърът – министър, бащата – баща и синът – син.” Конфуций (550 г. пр. Хр. – 478 г. пр. Хр.)

„Законът значи ред, а добрият закон – добър ред.” Аристотел (384 г. пр. Хр. – 322 г. пр. Хр.)

„Ако негодните министри започнат да стават недосегаеми и все по-богати, това е началото на края на държавата.” Хан Фей Дзъ (280 г. пр. Хр. – 233 г. пр. Хр.)

„Без справедливост обединението на хората в името на закона не би могло да просъществува.” Августин Блажени (354 – 430 г.)

„Упадъкът на едно управление почти винаги започва с разклащане на неговите принципи.” Монтескьо (1689 – 1755 г.)

„Не си губете времето. Винаги правете нещо полезно и не се впускайте в празни приказки.” Бенджамин Франклин (1706 –1790 г.)

„Дори най-слабата проява на някакъв стремеж е робство, докато спазването на законите, което налагаме на себе си, е свобода.” Жан-Жак Русо (1712-1778 г.)

„Винаги може да се докаже, че когато богатите защитават правата на бедните, бедните защитават имуществото на богатите.” Томас Пейн (1737–1809 г.)

„Мярка за правилно и погрешно в политиката трябва да бъде най-голямото добро за най-много хора.” Джереми Бентам (1748-1832 г.)

„Тиранията на мнозинството вече стана част от злините, срещу които обществото трябва да бъде нащрек.” Джон Стюарт Мил (1806-1873 г.)

„Европа е останала без морален кодекс.” Хосе Ортега и Гасет (1883-1955 г.)

„Никоя държавна власт, по-голяма от минимално необходимата, не може да бъде оправдана.” Робърт Нюзик (1939-2002 г.)

Източник: AFISH.BG