Най-известната ѝ творба е „Джейн Еър” и затова се прави грешният извод, че тя е само романистка. Била е и профилирана поетеса – написала е около 200 поеми, преди да почине на 38 години през 1855 г. Друга нейна книга, преведена на български, е „Прокобата”.

Представяме ви избрани цитати от Шарлот Бронте:

„Аз не съм птица и никоя мрежа не може да ме оплете. Аз съм свободно човешко същество с независима воля.”

„Неспокойният ум е неудобна възглавница.”

„Животът е построен така, че това, което се случва, няма и не може да се припокрие с очакванията.”

„По-добре без логика, отколкото без чувства.”

„Да си верен на традицията не е същото като да си верен на морала.”

„Дай му достатъчно дълго въже и той ще се обеси сам.”

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.”

„Ще пиша, защото не мога да се спра.”

„Предразсъдъците, както е добре известно, се изкореняват най-трудно от сърце, чиято почва не е облагородена от образованието. Там те растат силни като плевели между камъни.”

„Истинският ентусиазъм е хубаво чувство, на чийто блясък се възхищавам всеки път, щом го зърна.”

„Поглеждай два пъти преди да пристъпиш.”

„Не заслужаваш да си роден, ако не използваш живота си.”

„Несподеленото щастие не може да се нарече щастие. То няма вкус.”

„Хората ни съдят според успеха на нашите действия. Бог съди самите действия.”

„Интелектът и подходящото образование осигуряват независимостта на духа.”

Откъс от „Джейн Еър“ в превод на Христо Кънев:

„Читателю, аз станах негова жена. Венчавката мина съвсем без шум: присъствувахме само той и аз, свещеникът и псалтът. Когато се върнахме от черквата, аз се упътих към кухнята, където Мери готвеше обеда, а Джон чистеше ножовете, и казах:

– Мери, тази сутрин се венчах за мистър Рочестър.

Икономката и мъжът й бяха кротки, флегматични хора, на които можеше по всяко време спокойно да съобщиш най-невероятната новина, без да рискуваш да чуеш някакви пискливи възклицания и да бъдеш отрупана с въпроси. Мери обаче ме погледна с изненада; лъжицата, с която поливаше със сос две печени пилета, остана във въздуха, а през това време Джон спря да чисти ножовете. Като се наведе отново над пилетата, Мери само каза:

– Венчахте ли се, мис? Чудесно! – И не след дълго прибави: – Видях, че отидохте някъде с господаря, но не знаех, че отивате в черква да се венчавате. – Като каза това, тя продължи работата си.

Когато се обърнах към Джон, видях, че се е ухилил до уши.

– Казвах на Мери, че така ще стане – рече той. – Досещах се, че мистър Едуард е намислил нещо такова (Джон беше стар прислужник и познаваше господаря си още от времето, когато той е бил най-малкият в семейството, затова често го наричаше по име). Знаех си, че няма да чака дълго. Е, според мен, добре е направил. Желая ви щастие, мис! – И той се поклони почтително.

– Благодаря, Джон. Мистър Рочестър ме помоли да предам това на вас и на Мери. – Аз пъхнах в ръката му една банкнота от пет лири и веднага излязох от кухнята. Като минах след малко покрай вратата на кухнята, чух думите.

– Тя му подхожда повече от която и да била важна дама. – А сетне: – Вярно, не е хубавица, но никак не е глупава и сърцето й е добро; пък той – за него тя е първа хубавица.

Веднага писах в Муърхаус и в Кеймбридж, за да съобщя за тази промяна в живота си и да обясня на какво се дължи тя. Даяна и Мери одобриха напълно постъпката ми. Даяна писа освен това, че щом завърши меденият месец, ще дойде да ме види.

– По-добре да не чака дотогава, Джейн – каза мистър Рочестър, когато му прочетох писмото й, – защото в такъв случай кой знае докога ще чака; меденият ни месец ще продължи до края на нашия живот и лъчите му ще угаснат чак когато един от нас угасне.“

Източник: ARTday.bg