Годишната инфлация в България достигна 6% през октомври, докато средната работна заплата е нараснала с 10,4% спрямо година по-рано. Това показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ), коментирани днес от неговия председател доц. Атанас Атанасов. Според него основен фактор за поскъпването са горивата, чиито цени оказват влияние върху транспорта, стоките и услугите.
„Цените растат наистина бързо. Ние имаме сравнително висока инфлация. 6% е висока инфлация“, заяви Атанасов пред bTV.
По данни на НСИ само през октомври потребителските цени са се увеличили с 1,2% спрямо септември. Натрупаната инфлация от началото на годината достига 5,4%, а за последните пет години поскъпването е 41,5%.
Най-сериозно месечно увеличение през октомври е отчетено при облеклото и обувките – със 7,4%. Следват развлеченията, спортът и културата със 7%, както и образователните услуги с 2,5%.
Хранителните продукти и безалкохолните напитки са поскъпнали средно с 0,6% за месеца. При отделните продукти обаче увеличението е значително по-голямо – доматите са поскъпнали с 10,3%, а пиперът с 8,8%.
При горивата през октомври е отчетено увеличение от 0,5% за дизела и 0,3% за бензин А95Н.
Председателят на НСИ посочи, че поскъпването на горивата се отразява върху разходите за транспорт и производство и впоследствие върху крайните цени за потребителите.
Според официалните данни средната брутна месечна работна заплата през третото тримесечие на 2026 г. е 1438 евро. Това представлява увеличение с 10,4% спрямо същия период на миналата година.
Ръстът е значително по-висок в частния сектор – 11,9%, докато в обществения сектор достига 5,9%.
Разликите между отделните икономически дейности също са съществени. Най-високи са средните възнаграждения в информационните и комуникационните технологии – 3059 евро, следвани от финансовия и застрахователния сектор с 2088 евро.
В хотелиерството и ресторантьорството средната заплата е едва 908 евро.
Въпреки годишното увеличение, спрямо второто тримесечие на 2026 г. средното възнаграждение е намаляло с 0,4%.
Атанасов подчерта, че статистиката отразява средни стойности, които не описват еднакво положението на всички работещи. В някои сектори възнагражденията растат бързо, докато в други увеличението е минимално или липсва.
Това означава, че въпреки по-високия среден ръст на заплатите спрямо инфлацията, част от домакинствата продължават да усещат сериозен натиск върху бюджетите си.
Председателят на статистическия институт съобщи, че се подготвя разширяване на методите за наблюдение на потребителските цени.
В момента инфлацията се изчислява чрез кошница от над 860 стоки и услуги, като ежемесечно се извършват повече от 40 000 наблюдения.
НСИ вече сравнява традиционните измервания с данните за реалните продажби от големите търговски вериги. Според Атанасов резултатите от двата метода съвпадат.
Очаква се след Нова година институтът да започне да използва данните от реалните продажби поне при хранителните продукти. Това ще позволи да бъдат обхванати значително повече артикули и да се проследяват по-подробно промените в цените.






