Добър ден, добри хора. Нещо лично искам да ви споделя. 
Днес давах обяснения пред двама полицаи от Първо РПУ-София, защото проф.д-р Александър Оскар, председател на “Шалом”, е подал срещу мен в Софийска районна прокуратура сигнал за “език на омразата”. 

Ето заради този коментар във Фейсбук от 8 февруари 2025 година:

“Харесвам държавата Израел, била съм там частно с дъщеря си и в журналистически командировки; Fauda е любимият ми сериал през последните години; имам близки приятели евреи; страдах много, когато онези вулгарни терористи отвлякоха младежите от музикалния фестивал …
Но не мога да приема, когато български евреи се опитват да решават лични проблеми, обвинявайки в антисемитизъм хора, с които спорят или враждуват. Това е нечестно. Това е страхливо.
Ако някой е лош човек, подъл и арогантен - прикриването зад щита - “атаки на антисемити” - не решава никакви проблеми, само замърсява публичната среда.
Нямам предвид точно случая с Костадин Костадинов и Даниел Лорер. Но и него. По-тежък е примерът с Александър Оскар.
Такива номера минават рядко. И носят само щети на общността.
А ние, българите в България, когато някой ни обижда и напада, как да се защитим? Обвинявайки хейтърите в българофобия ли?!”

На 9 февруари изразих във Фейсбук принципната си позиция:

“Не искам да се запиша в никоя партия; нямам НПО, финансирано от “Америка за България”; не съм любимка на ивопрокопиевото АЕЖ; не съм от компанията на “богините”; не съм циганка; не съм лесбийка; майка ми не е еврейка; нямам покровители-олигарси … Сам сама съм.
Няма кой да пише декларации в моя защита. Не мога да се оплача в Комисията по дискриминация.
Симпатизанти на ППДБ ме наритаха на площада до Народния театър, пред очите на Лена Бориславова, Стефан Тафров, Надежда Йорданова, никой от тях не реагира. Просто питах в ефир пред камерата Лена за фалшивите подписи, заради които вече е обвиняема - можеше просто да ми каже своята версия, нали твърди, че е невинна?!
Никой партиен лидер не коментира, нито един политик не каза дума, въпреки да ме виждаха седмици наред с превързаните крака. Какво им пука?! Аз не съм от техните.

От 2015 до 2020 година цялата репресивна машина на държавата се стовари върху мене със страшна сила - заради журналистическата ми работа. Никой не ме защити публично, понеже не принадлежа към нито една група: нито на умно-красивите, нито на протестърите; нито на телевизионните послушковци, нито на квотните журналисти към партийните пиар-отдели … Минах през ада, но не се предадох.

Един Капут събра 50-тина цигани да крещят до Съдебната палата, но не посмя да се изправи очи в очи срещу мене. Дудука на Доган ги беше насъскал да ме бият. Не посмяха, респектирани от моето безстрашие; полицаите бяха уплашени бой да не стане. Аз - не.

Всеки ден, всеки час се сблъсквам с “езика на омразата”. Понеже хората очакват да пиша това, което на тях им харесва. Е, при мен така не става. Въпреки това се превръщам във все по-популярна и влиятелна, защото като мене друга няма.

Защитавайте се като личности, отстоявайте правата си, борете се за принципите си … Но не се прикривайте зад етнически и малцинствени заграждения. Не се ползвайте от тези облагодетелствания. Не спекулирайте!

Помагала съм и ще помагам на много хора. Но на борците под знамената на малцинствата - не. Всички сме еднакви пред Бога и пред Закона.”

Като публична личност, която е обичана и мразена, ревностно подкрепяна и атакувана по най-брутален начин, че съществуват директиви на Европейския съюз, както и българска съдебна практика: публичните личности трябва да проявяват в много по-висока степен търпимост към критиките и обидите по техен адрес. 

Замислих се, ако всеки път, когато симпатизанти на една или друга партия пишат  отвратителни, злобни и сексистки коментари срещу мене, защото са недоволни от мои публикации - аз подавам сигнали в МВР, в прокуратурата и в Комисията за защита от дискриминация - ще им натрупам работа за десетилетия напред.

Емоционалната интелигентност предполага това да се прави в критични случаи, които носят и елементи на обществена значимост. 

Соня Колтуклиева