Това казва българският политолог Иван Кръстев в интервю за германско-френската телевизия АРТЕ в партньорство с още седем утвърдени европейски издания. Всичко това е болезнено за Европа.

Интервюто е представено от българската редакция на “Дойче веле”.

Границата между демокрацията и авторитаризма се разми

“През последните 5-6 години се промениха много неща” – обществото се промени, информационната среда също, а демокрацията е в криза, посочва световноизвестният политолог, който е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.

Всъщност, исторически погледнато демокрацията винаги е била в криза, защото това е присъщо на природата ѝ, смята той. Но най-съществената промяна е в това, че се е размила границата между демокрацията и авторитаризма. А също и че тази криза се регистрира и от управляващите, и от управляваните.

Кръстев припомня, че в България в последните години са се провели осем парламентарни вота поред, а трайно мнозинство така и не е формирано. Комбинацията от фрагментация и поляризация прави страната неуправляема и дава на гражданите усещането, че гласуват, но с това не решават нищо.

Такава поляризация, която прави страните да изглеждат неуправляеми, се наблюдава не само в България, но и в Западна Европа, казва още той. Един от примерите е Австрия, където крайнодясната Партия на свободата спечели последните избори, и Франция, където има три властови блока, но не и стабилно мнозинство. Подобни тенденции се наблюдават и дори в най-склонните към компромиси държави, подчертава Кръстев.

И предупреждава, че така политическите елити се самоизяждат – например когато след осем поредни парламентарни вота не успяват да излъчат правителство. “Ако вие вредите сам на себе си, как точно можете да бъдете полезен на страната си?”, пита риторично роденият в България политолог.

Европа е принудена да преосмисли разбирането си за сигурността

На въпрос дали Европа е в състояние да гарантира своята собствена сигурност и тази на съседите си, Кръстев казва: “Без САЩ Европа действително ще трябва да се справя сама. Въпросът за сигурността е един от най-трудните въобще. Войната в Украйна ни принуждава да преосмислим някои основни предположения от нашата стратегия за гарантиране на сигурността.”

Първото предположение е, че взаимната икономическа зависимост намалява риска от война. Ангела Меркел символизираше това разбиране. Второто е, че САЩ дават гаранции за сигурност. Повече не можем да ги приемаме за даденост. Трето – национализмът. Войната в Украйна внесе и положителна нотка в понятие, което доскоро се приемаше основно негативно. Ние се възхищаваме на украинците, които са готови да умрат за своята страна, посочва политологът.

Войната в Украйна не е за териотория, а за идентичност

Друг интересен въпрос, който журналистите поставят пред Иван Кръстев, е дали за САЩ и Европа може да има друг приемлив край на войната, различен от пълната победа на Украйна. Кръстев отговаря, че ако не се случи някакво чудо, е трудно да си представим как Украйна може да си върне всички изгубените територии. Има нещо много важно, което обаче рядко се споменава – че това не е война за земя, а повече за идентичност и население. “Когато Путин казва, че без Украйна Русия не е Русия. И когато отвлича деца, той ни казва, че това техни деца. Че трябва да има повече руснаци в този свят”, посочва Иван Кръстев пред АРТЕ.

“Ако Тръмп постигне това, което говори, това ще означава примирие, изтъргувано срещу неутралитета на Украйна и загубата на част от украинските територии, които Русия в момента контролира”, продължава българският политолог.

Ще означава ли това наистина мир за украинците? Ще се върнат ли прогонените от войната, ще се върнат ли инвеститорите в Украйна? “Единствената гаранция за това ще бъде изпращането на западни войници в Украйна, за да гарантират мира. Вторият въпрос е как икономически да бъде интегрирана Украйна.”

Украинците имат нужда тяхното население, което напусна пределите на страната, да се върне обратно. Социологическите проучвания показват ясно, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-малко вероятна е тези хора да го направят. Украйна е голяма страна, която икономически и политически трябва да е част от Европа. Путин обаче иска Зеленски да си ходи, добавя Кръстев.

И леви, и десни се страхуват от бъдещето

Повечето от държавите по света са изправени пред демографска криза, посочва още българските политолог. И това създава страхове. “Вижте, България е най-бързо свиващата се нация в историята на света, в която няма война или природно бедствие.”

Той припомня, че през 1989 година в страната са живеели 9 милиона души, а днес са 6,5 милиона. “Всеки месец по едно село изчезва.” И докато за левите този страх е по-малка заплаха на фона на климатичните промени, то за десните той е екзистенциален.

Затова целият политически спектър – и левите, и десните – виждат бъдещето като заплаха.

“Бъдещето не е нещо, което искаме да идва”, посочва Кръстев, докато “демокрацията е предпоставка за отвореното бъдеще”.

“Ако затворите бъдещето и накарате хората да се страхуват от него, демократическите институции се парализират”, обяснява той.

Източник: epicenter