Представете си, че можете да попитате кучето си как се чувства или да разберете какво всъщност иска да ви каже котката, когато мяука пред вратата. Доскоро подобна идея изглеждаше като сюжет от фантастичен филм, но развитието на изкуствения интелект постепенно променя представите ни за общуването между хората и животните.
Учени от различни държави вече използват AI, за да анализират звуците и поведението на животинските видове. Целта е да установят дали зад техните сигнали се крият определени послания и правила за комуникация.
Етологът Джули Ели от Калифорнийския университет в Бъркли изследва комуникацията на зебровите амадини – малки пойни птици, известни със сложните си звукови сигнали.
С помощта на изкуствен интелект и поведенчески експерименти учените успяват да разграничат звуците, които птиците използват за общуване на близки и по-големи разстояния.
Откритието показва, че животинските вокализации могат да съдържат информация, която хората трудно разпознават само чрез слуха си.
Един от най-амбициозните проекти в тази област е Project CETI, който използва изкуствен интелект за анализ на щракащите звуци, издавани от кашалотите.
Изследователите търсят повтарящи се модели и структури, които биха могли да разкрият как морските бозайници обменят информация.
Друг научен екип дори провежда необичаен експеримент с гърбат кит на име Туейн.
В продължение на около 20 минути животното отговаря на предварително записани китови сигнали, възпроизвеждани от учените. Изследователите определят случилото се като своеобразен опит за двустранна комуникация.
Това обаче не означава, че хората вече разбират езика на китовете. Експериментът показва, че е възможен обмен на сигнали, но значението им все още остава предмет на изследване.
Докато учените изучават комуникацията на дивите животни, домашните любимци отдавна са развили собствени начини да привличат човешкото внимание.
Котките например използват мяукането, за да поискат храна, ласки или отваряне на врата.
Дали обаче разбират човешкия език по начина, по който ние го използваме, остава спорен въпрос.
Изкуственият интелект може да открива закономерности в огромни количества звукови записи, които биха останали незабелязани при традиционните методи на изследване.
Но разпознаването на звуци не е равнозначно на превод. За да разберат какво означава даден сигнал, учените трябва да го свържат с поведението, средата и реакциите на животните.
Въпреки това напредъкът е достатъчен, за да постави един любопитен въпрос: ако един ден можем да разговаряме с животните, кое бихме избрали първо и какво бихме искали да го попитаме?
И макар истинският разговор между човек и животно все още да принадлежи на бъдещето, науката вече прави първите стъпки към разбирането на един свят, който досега сме можели само да наблюдаваме.






