Министърът на здравеопазването подчерта, че предстоят промени в Наредбата за специализациите с цел повишаване на прозрачността и стимулирането на младите медици.
Предложенията на младите лекари за специализациите, възможностите за по-голяма прозрачност при конкурсите и въпросите около финансирането на обучението бяха основна тема на срещата между ръководството на Министерството на здравеопазването и представители на Инициативния комитет „Бъдеще в България“ – обединение на студенти по медицина и специализанти.
В разговора участваха и представители на Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз, съобщи доц. Силви Кирилов пред журналисти.
Срещата бе организирана в отговор на протестите на студенти и специализанти в началото на месеца, които настояваха за по-добро заплащане и реформа в конкурсите за специализации.
Министърът изтъкна, че в момента съществуват три начина за придобиване на специализация – чрез държавна поръчка, чрез трудов договор с акредитирана база за обучение и чрез тристранни договори между акредитирани и неакредитирани бази, като третата страна е специализантът.
„Медиците повдигнаха въпроса за недостатъчното оборудване на някои бази с модерна апаратура, което е ключово за качествената диагностика. За мен обаче е също толкова важно и развитието на клиничното мислене“, допълни Кирилов.
По отношение на искането специализантите с по-висок успех да имат предимство при избор на специализация, министърът обясни, че предстои среща с деканите на медицинските факултети за обсъждане на организацията на изпитите и класирането.
„Идеята е първите 50 класирани да могат да избират свободно от всички места за специализация“, уточни той.
Въпросът за обвързващите договори между болниците и специализантите не беше разглеждан на срещата, но министър Кирилов подчерта необходимостта от механизъм, който да осигури кадри на системата за определен период след обучението по държавна поръчка.
Министърът отхвърли предположенията, че болниците крият обявените места за специализация и подчерта, че всички места трябва да бъдат публични.
Той уточни, че част от незаетите позиции тази година се дължат на ниската атрактивност на някои населени места.
За труднодостъпните райони се обмисля въвеждането на по-различен финансов стимул, както и назначаването на консултанти – хабилитирани специалисти, които да подпомагат обучението и да изпитват специализантите.
„Конкретни решения все още няма“, уточни Кирилов.
Планът е до края на юли да бъдат формулирани конкретни предложения за промени в Наредбата за специализациите и да започне процедура по тяхното обсъждане.
От Инициативния комитет „Бъдеще в България“ подчертаха, че основните проблеми са непрозрачните конкурси, които не дават шанс на най-добрите кандидати.
Калина Божилова, член на Инициативния комитет, посочи, че „в момента специализацията се получава често по роднински връзки или на база дълга работа в дадено лечебно заведение, което не е справедлив критерий“.
Тя допълни, че министърът е поел ангажимент за регулиране на минималните възнаграждения на специализантите, които в момента не могат да бъдат по-ниски от минималния осигурителен доход от 1077 лева, но това, па нейни думи, „през 2025 г. е срамно“, предава БТА.
Божилова подчерта, че обучението трябва да се оценява по конкретни критерии – брой извършени манипулации, задължителни модули и други годишни изисквания.
Още новини четете в категория
Новини
21.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: БГНЕС 
