Терорът над столичния квартал „Факултета“ продължава с пълна сила, а в центъра на насилието отново изплува името на криминалния бос Киро Японеца. По думите на местните жители кварталът се превръща в сцена на ежедневни побоища, заплахи, публични унижения и непрекъснат психически тормоз. Хората живеят в страх, заключват се по домовете си и избягват конфликти, защото всяка дума или поглед може да предизвика агресия.
„Те се държат така, сякаш кварталът им принадлежи“, разказват местни жители.
До сайта SafeNews са изпратени видеоматериали, в които се виждат директни конфликти – крясъци, обиди, заплахи и дори бой. Кадрите показват хора, които биват издърпвани, ритани и унижавани пред очите на десетки свидетели. По думите на жителите това не са единични прояви, а систематична практика, превърнала се в ежедневие.
Местните твърдят, че насилието не е само физическо. Налице били и схеми за рекет и изнудване – хора били принуждавани да продават имоти на символични суми или да „плащат за спокойствие“. А онези, които отказвали, били преследвани и наказвани. „Понякога просто минават по улицата и гледат кой как се държи. Ако нещо не им хареса – започва кошмар“, споделя дългогодишен жител.
Историята на Киро Японеца не е нова за органите на реда. Той оцелява след две покушения – през 2003 г. мотористи го прострелват, а през 2005 г. килър стреля срещу него в главата. И двата случая го превръщат в символ на криминалната безнаказаност и „неприкосновеност“, а в очите на някои – в човек, който стои над закона.
Страхът в „Факултета“ обаче вече е достигнал критична точка. Хората открито призовават властите да вземат незабавни мерки: „Полицията идва, прави се на строга и после нищо. Ако държавата не спре това, следващите жертви ще сме ние. Не можем да живеем повече под този терор.“
Подчертаваме, че случаите на насилие, сплашване и изнудване са престъпления, за които има ясни наказания в закона. Липсата на действия само укрепва усещането за безнаказаност и подкопава доверието в институциите.
Случаят с Киро Японеца е поредното доказателство колко спешно е необходима ефективна реакция от държавата, за да бъдат защитени уязвимите общности и да се възстанови чувството за справедливост.






