Снимка: MEDIAMALL Назначение в Тол управлението на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), предстоящи съкращения и обществена поръчка за близо 8 милиона лева станаха повод за остри въпроси от Института за пътна безопасност (ИПБ). От организацията настояват институциите да изяснят дали е оказван натиск върху ръководството на агенцията и как са взети решенията, свързани с назначенията и разходването на публични средства.
Със заповед от 13 октомври 2026 г. ръководителят на АПИ е назначил дъщерята на Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики в Тол управлението. Според позиция на Института за пътна безопасност решението поражда въпроси, тъй като в същата структура се подготвят сериозни съкращения, а служителите са изправени пред несигурност относно бъдещето на работните си места.
От ИПБ поставят под съмнение критериите, по които е извършен подборът, и настояват да стане ясно дали професионалните качества са били водещият фактор при назначаването.
Едно от най-сериозните твърдения в позицията на организацията е, че ръководителят на агенцията се е противопоставял на назначението повече от месец, но впоследствие е бил подложен на натиск от министъра на регионалното развитие да го осъществи.
Тази информация е представена от Института за пътна безопасност и към момента в предоставения материал не са посочени независими доказателства, които да я потвърждават. Именно затова от организацията настояват компетентните институции да проверят обстоятелствата около решението и да посочат кой носи отговорност за него.
Основният въпрос е дали назначението е резултат от обичайна кадрова процедура, или върху ръководството на държавната агенция е упражнено влияние.
Казусът придобива допълнително измерение заради отношенията между Диана Русинова и ръководителя на Тол управлението Олег Асенов. Според ИПБ съществуват публично известни връзки между двамата, включително информация за участието на Асенов в организация, свързана с Русинова.
Организацията поставя въпроси и за ролята на Асенов при подготовката и възлагането на обществена поръчка на стойност близо 8 милиона лева. Тя е предназначена за високотехнологично обследване на пътната инфраструктура и установяване на дефекти.
От ИПБ настояват да бъдат изяснени няколко ключови обстоятелства: как са определени техническите изисквания, кой е участвал в подготовката на процедурата и дали условията са осигурили реална конкуренция между потенциалните изпълнители.
Към този момент изложените въпроси не представляват доказателство за нарушение. Те обаче поставят темата за прозрачността при управлението на публичните средства и необходимостта от независима проверка.
От Института за пътна безопасност определят ситуацията като особено проблематична на фона на планираните съкращения в Тол управлението. Според организацията е необходимо да се гарантира, че кадровите решения се основават на ясни и еднакви за всички професионални критерии.
ИПБ подчертава, че самото назначаване на роднина на публично активна фигура не доказва автоматично зависимост или нарушение. Според организацията обаче съчетаването на кадрови решения, твърдения за натиск и въпроси около голяма обществена поръчка налага институционална реакция.
Оттам предупреждават и за риска публичните структури да бъдат възприемани като средство за осигуряване на привилегии, вместо да работят в интерес на гражданите.
Институтът за пътна безопасност отправя въпроси към президента, министър-председателя и министъра на регионалното развитие. Организацията настоява да получи конкретни отговори по няколко основни теми:
Имало ли е натиск върху ръководителя на АПИ за извършване на назначението и кой е поел отговорност за решението?
Как е проведен подборът и какви професионални критерии са приложени?
Какви са отношенията между Диана Русинова и Олег Асенов и имали ли са те отношение към кадровото решение?
Каква е била ролята на Асенов при подготовката и възлагането на обществената поръчка за близо 8 милиона лева?
Как ще бъде гарантирана прозрачността при назначенията и управлението на публичните средства?
От организацията очакват документи, конкретни обяснения и проверка на изложените обстоятелства.
Случаят поставя по-широк въпрос за отчетността на държавните институции: когато възникнат съмнения за натиск, зависимости или недостатъчна прозрачност, обществото трябва да получи проверими отговори. Дали в конкретния случай има нарушения, предстои да бъде установено чрез съответните проверки.






