Рязкото поскъпване на морския превоз на петрол увеличава разходите за горива и засилва инфлационния натиск, особено в държавите, зависими от внос. Атаките срещу кораби, по-дългите маршрути и недостигът на танкери повишават транспортните тарифи, а последиците постепенно се пренасят върху цените на храните, потребителските стоки и строителните материали, сочи анализ на Ройтерс.
Планираното за края на ноември пътуване на супертанкера „Естийм Експлорър“ (Esteem Explorer) от САЩ до Япония ще струва 81 млн. долара. За сравнение, средната цена за същия маршрут през миналата година е била 9,1 млн. долара.
Всяко увеличение на транспортните разходи с 10 долара на барел добавя около 23 цента към цената на галон бензин, равняващ се на приблизително 3,8 литра. Това посочи Кенет Медлок, изследовател по икономика на енергетиката и ресурсите в Института за публична политика „Бейкър“ в Хюстън.
По думите му ефектът не се усеща незабавно, но колкото по-дълго се задържат високите транспортни разходи, толкова по-трайно е отражението им върху цените в супермаркетите, магазините и търговските центрове.
„Всичко поскъпва, защото така превозваме стоките“, заяви Медлок.
Най-силен е натискът върху държави, зависими от вноса, сред които Индия, Филипините и Индонезия. Рекордните тарифи за танкерите вече свиват печалбите на азиатските рафинерии, посочи Международната агенция по енергията.
Рафинериите преработват суровия петрол в бензин, дизел за товарния транспорт и селскостопанската техника, както и авиационно гориво. Затова по-високите разходи за доставка се отразяват върху широк кръг икономически дейности.
Атаките срещу кораби на фона на конфликтите между САЩ и Иран и между Русия и Украйна са довели до рязко увеличение както на транспортните тарифи, така и на застрахователните разходи.
Цената за превоз на петрол от районите на Ормузкия проток и Червено море до Азия е достигнала рекордните около 34 долара на барел през тази седмица. Превозвачите начисляват допълнителни суми заради риска от нападения, а избягването на опасни маршрути удължава пътуванията и задържа танкерите по-дълго в морето.
При транспортирането на саудитски петрол се използват повече кораби и се прехвърлят товари между тях, за да се ограничи рискът за отделните плавателни съдове. Това се случва след атаките срещу основния петролопровод на Саудитска Арабия, довели до увеличаване на износа през Ормузкия пролив. Практиката допълнително ограничава наличните танкери и удължава времето за доставка.
Недостигът на много големи танкери за суров петрол води до поскъпване и на превоза с по-малки плавателни съдове. Според „Сигнал Оушън“ (Signal Ocean) от началото на войната с Иран през февруари тарифите за танкерите тип „Суецмакс“, които превозват до 1 млн. барела по маршрута от американското крайбрежие на Мексиканския залив до Азия, са нараснали четирикратно. Сходно увеличение е отчетено и при корабите тип „Афрамакс“, превозващи до 750 000 барела от същия район към Европа.
Някои компании наемат кораби за срок от три до пет години, докато други разчитат на спот пазара и договарят превоза около месец преди натоварването. Дългосрочните договори с фиксирани цени могат да бъдат изгодни за наемателите, ако тарифите продължат да растат.
В същото време сътресенията носят извънредно високи приходи на собствениците на танкери. При пътувания от Персийския залив през Ормузкия пролив до Азия и обратно дневните приходи на кораб наскоро са достигнали до 1,3 млн. долара при средно 55 000 долара през 2025 г. Това посочи Георгиос Сакелариу, анализатор на фрахтовите тарифи в „Сигнал Оушън“.
„Ако преди шест седмици някой ми беше казал, че ще виждаме по един милион долара на ден, нямаше да ти повярвам“, заяви Мишел Уайз Бакман, старши анализатор в компанията за морска информация „Уиндуърд“ (Windward).
Представител на компания, която притежава и експлоатира танкери предимно в Северна и Южна Америка, прогнозира, че тази година може да се окаже най-печелившата досега.
Според Ерик Брьокхуизен, ръководител на отдела за проучвания и консултации за танкерния пазар в корабния брокер „Поутън енд Партнърс“ (Poten & Partners), високите тарифи вероятно ще се задържат, докато търсенето на суров петрол надвишава предлагането. При отслабване на напрежението на петролния пазар обаче транспортните тарифи могат бързо да спаднат.






