Снимка: X Северна Македония е поискала двустранна среща с България в София в опит да бъде възстановен диалогът около блокирания европейски път на страната. Инициативата идва след съвет от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към премиера Християн Мицкоски.
Скопие вече е изпратило дипломатическа нота с искане външният министър Тимчо Муцунски да разговаря с българския си колега Велислава Петрова-Чамова при предстоящото си посещение в София.
Муцунски ще бъде в българската столица следващата седмица за форум, свързан с транспортен Коридор VIII. Според Мицкоски именно Фон дер Лайен е предложила възможността визитата да бъде използвана и за двустранен разговор с България.
Темата е била обсъдена по време на срещата между Мицкоски и Фон дер Лайен в Скопие, където председателят на ЕК е на посещение като част от обиколката си в Западните Балкани.
Мицкоски е поставил въпроса за по-активна роля на Европейския съюз в разговорите с България.
Според Фон дер Лайен среща между Муцунски и Петрова-Чамова в София би могла да бъде първа стъпка към възстановяването на процеса на европейска интеграция на Северна Македония.
Мицкоски съобщи, че след разговора със Скопие незабавно е изпратена нота до София с искане за двустранната среща.
Българският и северномакедонският външен министър вече разговаряха през май тази година. Тогава Петрова-Чамова подчерта българската позиция, че изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на европейския консенсус от юли 2022 г., остава условие за устойчивия напредък на Северна Македония към ЕС.
Премиерът на Северна Македония заяви, че членството в ЕС остава стратегическа цел на страната, но поиска по-активна политическа подкрепа от европейските институции.
„Искаме да бъдем част от Европейския съюз и работим всеотдайно за постигането на тази цел. Същевременно вярваме, че е дошло времето този процес да получи по-силна политическа подкрепа от всички европейски институции“, заяви Мицкоски.
По думите му Скопие настоява процесът да бъде „справедлив и основан на ясни правила“.
„Изпълняваме задълженията си и осъществяваме реформите, които се очакват от една държава, понякога навреме, понякога с малко закъснение, но все пак ги изпълняваме, като държава, която иска да стане член на Европейския съюз“, каза още той.
Председателят на Европейската комисия обаче ясно посочи какво Брюксел очаква от Скопие, за да продължи преговорният процес – промени в конституцията.
„Моето послание е това: ясно е, че принадлежите към нас (ЕС)..., сега ви остава само една решаваща стъпка (промените в конституцията), която трябва да направите, за да можете да продължите напред и да отворите първия клъстер“, заяви Фон дер Лайен.
Конституционните промени предвиждат включването на българите сред народите, записани в основния закон на Северна Македония. Това е част от договорената през 2022 г. европейска рамка за напредъка на страната в преговорите.
Фон дер Лайен призна чувствителността на въпроса, но подчерта:
„Знам колко е чувствително това, но искам да бъда ясна – това очаква Европа.“
Тя добави, че Северна Македония ще бъде приета в ЕС със своята идентичност и език.
„Вярваме, че македонската култура и македонският език могат да направят нашия Съюз по-богат, защото нашето мото е: многообразие и единство и в това е нашата сила“, каза председателят на ЕК.
Фон дер Лайен коментира и въпроса защо Северна Македония не е получила пътна карта за присъединяването си към ЕС.
По думите ѝ такива пътни карти имат държавите, които вече са навлезли дълбоко в присъединителния процес и отварят и затварят преговорни глави.
„В момента, в който деблокираме ситуацията тук, и моето лично мнение е, че можем да бъдем много бързи със Северна Македония, защото вече работим интензивно по необходимите реформи“, заяви тя.
Така посланието от Скопие очерта две паралелни линии – възстановяване на прекия политически диалог с България и изпълнение на вече договорените европейски условия за продължаване на преговорния процес.
Източник: БТА







old_beggar
02.10.2026 16:47въпрос с понижена трудност: в Пакистан в гр. Джалалпур Шариф (Jalalpur Sharif) има монумент в чест на Александър Македонски, но над него (незнайно защо?) не се вее „македонски“ байрак, а гръцкото знаме...