Изследване показва аномалии в разпределението на радиогалактиките
Ново изследване, водено от астрофизика Лукас Буме от Университета в Билефелд, Германия, показва, че Слънчевата система се движи във Вселената с много по-висока скорост, отколкото се смяташе досега.
Проучването е публикувано в списание Physical Review Letters и е цитирано от Space Daily и БТА.
„Нашият анализ показва, че Слънчевата система се движи над три пъти по-бързо, отколкото предполагат настоящите модели“, коментира Буме.
„Този резултат противоречи на очакванията, базирани на стандартната космология, и ни кара да преосмислим предишните си допускания.“
Как е измерено движението на Слънчевата система?
За да определят скоростта, учените са анализирали разпределението на т. нар. радиогалактики — далечни галактики, излъчващи силни радиовълни.
Радиовълните, които представляват електромагнитно излъчване с голяма дължина на вълната, могат да проникват през облаци прах и газ, блокиращи видимата светлина. Това позволява на радиотелескопите да наблюдават обекти, невидими за оптичните инструменти.
Движението на Слънчевата система създава лек „космически насрещен вятър“, което води до леко увеличаване на броя на радиогалактиките в посоката на движение.
С помощта на данни от LOFAR — европейска мрежа от радиотелескопи, както и още две радиообсерватории, екипът е успял да направи изключително прецизно преброяване на тези галактики, отбелязва Space Daily.
Необичайни резултати: предизвикателство за стандартната космология
Измерванията показват анизотропия — свойството на обекти да проявяват различни характеристики в различни посоки — при разпределението на радиогалактиките. Тя е 3,7 пъти по-силна, отколкото предвижда стандартният модел на Вселената.
„Ако Слънчевата система наистина се движи толкова бързо, трябва да поставим под съмнение основните допускания за мащабната структура на Вселената“, казва професор Доминик Дж. Шварц, космолог от Университета в Билефелд и съавтор на проучването.
„От друга страна, разпределението на радиогалактиките може да е по-малко равномерно, отколкото предполагаме. В двата случая настоящите модели повдигат нови въпроси.“
Тези открития могат да променят начина, по който учените разбират движението на Слънчевата система и структурата на Вселената. Новите данни провокират въпроси за космическите модели, които се използват за обяснение на еволюцията на галактики и материята след Големия взрив.
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
XWGCkRrFreSUoxAQMFHdQg
20.11.2025 08:46REvbtbwWFpNFlteNv