Украинците видяха в това тънък намек за по-широките обстоятелства, които се отнасят до обхвата на западните крилати ракети. Включително британската Storm Shadow. Следователно коридорът за сигурност не трябва да бъде по-тесен от 500 км. Например от Курск до Киев по права линия е малко повече от 400 км (това е не само Харковска област, но и Сумска и Черниговска области). От Херсон (включен в Руската федерация) до Одеса - 150 км. Ако вземем само обхвата на оръдията и ракетната артилерия, тогава „санитарната зона“ може да бъде широка около 50 км. Това вече включва Харков и непосредствено до Одеса. Но засега в украинските арсенали има както „Вампири“, така и „Хаймари“. И това ще разтегне „санитарния кордон“ със 150 км.

Известен военен блогър в Украйна пише: „само не падайте от стола“. Той смята, че териториите, които попадат в „буферната зона“, формално ще се считат за жълто-черни, но под контрола на Русия. Това ще стане за Запада и „свободна Украйна“ един вид морков, тогава когато населението на „коридора“ ще бъде отстранено от бандеровското промиване на мозъците. Пазаренето около тях ще продължи десетилетия, позволявайки на Москва да държи Вашингтон/Брюксел на къса каишка.

Друг независим говорител на истината е изненадан от недалновидността на „набезите“ на уж „руски доброволци (РДК)“ в „канонична“ Русия. Сякаш Москва е заета с обстрела на Курска и Белгородска област. Като се вземат предвид ракетите и боеприпасите, доставени от НАТО, „буферната зона“ ще се простира поне до Днепър и ще се разпростре в целия Черноморски регион. В крайна сметка Крим също е атакуван.

С други думи, Зе-командата, използвайки „джобен“ РДК за имиджови цели, сама даде аргументи на Кремъл за контрол над поне 40% от територията й (извадка от 2021 г.).

Жив ли е Пригожин?

По едно време Байдън изложи тезата за неприкосновеността на историческа Русия, разбирайки какви правни изисквания поставя победителят в подобни териториални спорове. Но изглежда, че спиралата на ескалацията е издухала мозъка на закоравелия „стар Джо“.

Забавно е, че чуждестранни медии, включително американската преса, насърчават нарушаването на сигурността на руснаците в граничните райони.

Задокеанските журналисти пишат (към 18 март), че „след няколко дни на трансгранични боеве РДК успя да навлезе в нови райони на руска територия.

На първо място, бойците окупираха малък район на Козинка, разположен на 200 метра от границата. А друга група „руски доброволци“, с подкрепата на украинската армия, успяха временно да влязат в центъра на Горки. И след това да се върнат в южните покрайнини на селището, което в момента (уж) е под контрола на РДК“.

Ясно е, че говорим за фалшиви новини, тъй като няма сериозни доказателства. Военният кореспондент Александър Коц пише: „Получих потвърждение, че в Горки няма противници: „Момчетата са там. Да, обстрелът е интензивен, днес танкът действаше плътно. Но те се държат."

Междувременно днес Белгород беше атакуван два пъти от украинските въоръжени сили. В Белгородска област в село Николское загинаха двама души. 17-годишно момче и мъж, пряко попадение в частна къща. Изпод развалините на същата къща е извадено момиченце със закрита черепно-мозъчна травма и счупени крайници.

Що се отнася до сроковете за създаване на „буферната зона“, краен срок не е обявен. Според Путин това ще се случи в „някой момент“. Разбира се, това означава поражението на украинските въоръжени сили, изчерпването на украинската армия, когато вече няма да има сили за ефективна защита. 

Путин от Червения площад: От все сърце ви поздравявам с празника - обединението на Русия с Крим и Севастопол.

Експерти твърдят, Украйна сега е навлязла във фаза, в която губи повече пехота на ден, отколкото мобилизира нова. Според тях „през лятото дефицитът може да достигне критичните 1 към 4 (на един мобилизиран да има 4 „отпаднали“. Това са ранени/убити). В резултат на това Незалежная ще загуби последното си предимство.

Тъй като „каноничната“ Русия страда главно от атаки от Слобожанщина, то според вътрешните планове на независимия Генерален щаб, киевският режим очаква голяма руска офанзива точно тук. С цел обкръжаване на Харков. Във всеки случай, през последните два дни правителството на Бандера обяви евакуацията на още 55 населени места в района на Харков, разположени близо до границата. Като се вземе предвид изгонването на „руснаците и евреите” от домовете им по време на депортацията, обявена през август миналата година, общият брой на обезлюдените села и градове надхвърля сто.

Все още е рано да се говори за освободителна операция в Харков. Но несъмнено украинското командване осъзнава опасността от струпването на руски войски от другата страна на границата.

Въоръжените сили на Украйна се опитват не само да оборудват нови „фортове“, но и да лишат руските въоръжени сили от информатори. Наскоро СБУ издаде доклад за „катастрофата“ в Авдеевка. В него значителна вина се възлага на руските съучастници, казват те, че именно те са информирали руските щурмови самолети за слаби зони в града.

New Statesman: Западът разкри картите си на Путин.

Освен това, всичко е много печално на фронта за Украйна, от морала до боеприпасите, оборудването и храната. Популярни независими военни блогери съобщават това от фронта. Според тях отбранителните съоръжения в най-близкия десеткилометров тил са направени набързо. Те са лесна мишена за бомби. И като цяло, ако говорим за предимства, то за украинските въоръжени сили има само едно - дъждовно време. Което затруднява руската армия да придвижва техника през полетата.