Изследване установи, че смъртните случаи, свързани с жегите в Европа, може да се утроят до края на века. Броят ще нараства диспропорционално в южноевропейски държави като Италия, Гърция и Испания, съобщи „Гардиън“, предава БГНЕС.

Студът убива повече хора от горещините в Европа. Някои твърдят, че климатичните промени ще бъдат от полза за обществото, намалявайки тези смъртни случаи.

Проучване, публикувано Lancet Public Health, откри, че броят на смъртните случаи ще реагира бавно на затоплянето на времето. Това може дори да се увеличи поради застаряването на хората и по-голямата им уязвимост към опасните температури.

Изследователите стигнаха до заключението, че ако глобалното затопляне достигне катастрофалните 3 °C или 4 °C, повишаването на смъртните случаи от горещини значително ще превишава спада на смъртните случаи от студ.

Резултатите показват, че климатичните промени представляват „безпрецедентно предизвикателство“ за системите за обществено здравеопазване, особено по време на горещи вълни.

„Очакват се много повече смъртни случаи, свързани с жегата, тъй като климатът се затопля, а населението застарява, докато смъртните случаи от студ намаляват съвсем леко“. Това каза Давид Гарсия-Леон от Съвместния изследователски център към ЕК, съавтор на проучването.

Смъртните случаи в резултат на топлото време могат да доведат до смъртта на 129 000 души годишно, ако температурите се покачат до 3 °C над прединдустриалните нива. Днес броят на смъртните случаи, свързани с горещините, в Европа е 44 000. Но годишният брой на смъртните случаи от студ и жега в Европа може да нарасне от 407 000 души днес до 450 000 души през 2100 г., дори ако световните лидери постигнат целта си за глобално затопляне от 1,5 °C, сочи проучването.

Изследването е свързано с поредица от горещини, които нанесоха щети на целия континент. Резултатите от него оспорват твърденията на хората, отричащи изменението на климата, според които глобалното затопляне е полезно за обществото, защото по-малко души ще загинат от студ.

Проучването установи, че дори в Европа, най-хладния населен континент, загубите на човешки живот заради силната жега ще компенсират тези, които са спасени от по-мекия студ. Държавите в Азия, Африка, Океания, Северна и Южна Америка се пекат в още по-смъртоносни температури.

„Това проучване е строго напомняне за броя животи, които поставяме в риск, ако не успеем да реагираме достатъчно бързо срещу климатичните промени“. Това заяви Мадлин Томсън, ръководител на отдел „Въздействие на климата и адаптация“ в благотворителната организация за здравни изследвания Wellcome.

Тя добави, че прогнозираното утрояване на преките смъртни случаи от горещини в Европа „дори не е пълната картина“. Томсън посочи още изследвания, които свързват екстремните горещини със спонтанни аборти и влошено психично здраве.

„Има и косвени въздействия. Вече видяхме как екстремните горещини могат да причинят неурожай, опустошителни горски пожари, да навредят на критичната инфраструктура и да засегнат икономиката – всичко това ще има верижни ефекти върху живота ни“, обясни Мадлин Томсън.

Изследователите са моделирали данни от 854 града, за да оценят смъртните случаи от горещите и студените температури в континента. Те установиха, че топлината ще убие повече хора във всички части на Европа, но най-тежкия товар ще падне върху южноевропейски държави като Италия, Гърция и Испания, както и части от Франция.

Те предвидиха, че броят на смъртните случаи от дискомфортни температури ще нарасне с 13,5%, ако планетата се затопли с 3 °C – ниво на климатичен срив, малко по-високо от това, което се очаква да предизвикат политиките. Това ще доведе до 55 000 допълнителни смъртни случаи. Повечето от загиналите ще бъдат на възраст над 85 години.

Според Гари Константинудис, епидемиолог от Центъра за околна среда и здраве на MRC, който не е участвал в изследването, проучването е с високо качество и предоставя ценни сведения. Той обаче предупреди, че прогнозирането на смъртните случаи, свързани с температурата, е сложно и винаги ще съдържа несигурност.

Анализът се основава на предишно проучване, в което се приема, че ефектът на температурата върху смъртността е постоянен между 2000 и 2019 г., но други проучвания отчитат спад поради фактори като подобрено здравеопазване и промени в инфраструктурата. „Неотчитането на тези фактори се очаква да доведе до надценяване на бъдещото въздействие на топлината върху смъртността“, каза той.

Проучването също така екстраполира данните за смъртността от горещини от градовете към селските райони, които са подложени на по-малък топлинен стрес.

Елиза Гало, епидемиолог по околната среда в ISGlobal, която е изследвала смъртността от горещини в Европа и която не е участвала в проучването, заяви, че е „все по-важно“ да се адаптираме към нарастващите горещини.

Изследователите насърчават правителствата да обмислят политики за намаляване на смъртността, като например инвестиции в болници, създаване на планове за действие и изолиране на сгради. Те подчертаха, че прогнозираното нарастване на броя на смъртните случаи се дължи на промените в структурата на населението и климата в Европа.

„Ако искаме да избегнем достигането на най-лошия сценарий, от основно значение е да се справим с корена на проблема, като намалим емисиите на парникови газове“, отбеляза Гало.

Изследователите стигнаха до заключението, че усилията за адаптиране трябва да бъдат насочени към регионите с висока безработица, бедност, структурни икономически промени, емиграция и застаряващо население. Според тях такива райони са по-малко способни да се адаптират към климатичните щети и също така са по-силно засегнати от увеличаването на смъртните случаи от горещини.