В югоизточната част на Бургаския залив, между Военноморската база „Атия“ и нос Акин край Черноморец, се намира плаж „Вромос“. На пръв поглед – златист пясък, чиста вода и гледка към стария град, но под повърхността се крие тежко наследство. Според разследване на „Уикенд“, между 50-те и 70-те години на XX век, са изхвърлени милиони тонове отпадъци от мина „Росен“ – хвост, съдържащ уранови съединения и тежки метали, директно в морето.
През 90-те години районът е рекултивиран, но измерванията показват повишен радиационен фон в пясъка и почвата. Морето е върнало част от отпадъците обратно на брега, а днес пясъкът е смес от природни и индустриални частици. На места радиацията е 2–3 пъти над нормата, а в редки случаи – десетки пъти по-висока.
Официално морската вода е чиста и къпането е разрешено, но най-големият риск се крие в тъмните пясъчни ивици, където концентрацията на радиоактивни частици е най-висока. Именно там често играят деца, копаят и строят пясъчни замъци, без да знаят, че могат да поемат частици с опасен ефект върху здравето.
Специалисти като д-р Вергиния Цанова от РЗИ – Бургас са предупреждавали за сериозни рискове от злокачествени заболявания, свързани с продължителна експозиция. Тя акцентира, че вътрешното облъчване при поглъщане на пясъчни частици е още по-опасно. След публичните ѝ изявления, в които разкри данни за до 50 пъти по-висока радиация от допустимото, Цанова губи поста си на заместник-директор на здравната инспекция, а темата отново затихва.
Днес на „Вромос“ няма предупредителни табели или маркировка. Според местни източници това е умишлено, за да не се прогонят туристите. Мълчаливото правило „там не ходим“ се предава между местните, но летовниците и чужденците остават в неведение.
Историята на плажа вече не е просто за екологично престъпление от миналото – тя е пример за съзнателно укриване на риск, в който икономическите интереси надделяват над човешкото здраве. Въпросът е колко още лета ще минават, преди някой да признае открито, че това място не е безопасно – и колко хора ще платят цената на удобното мълчание.






