Тези кадри с висока разделителна способност, заснети на 22 март 2023 г. и публикувани тази седмица, разкриват детайли за слънчевите петна и динамичната плазма, която непрекъснато се движи през нашата звезда. Новите данни ще помогнат на учените да разгадаят някои от най-големите загадки на Слънцето.  

С помощта на два от шестте си инструмента за изображения – Extreme Ultraviolet Imager (EUI) и Polarimetric and Helioseismic Imager (PHI) – апаратът засне уникални кадри от разстояние 74 милиона километра. Solar Orbiter е съвместна мисия на Европейската космическа агенция (ESA) и НАСА, а космическият апарат беше изстрелян през февруари 2020 г. , за да обикаля около Слънцето на средно разстояние от 42 милиона километра, предава Dariknews.bg.

Заедно с мисията Parker Solar Probe на НАСА, апаратът изучава ключови въпроси, включително произхода на слънчевия вятър и защо короната, външната атмосфера на Слънцето, е значително по-гореща от неговата повърхност.  

Разкриване на Слоевете на Слънцето

PHI засне най-детайлните пълни изображения на фотосферата – видимата повърхност на Слънцето, откъдето произлиза почти цялата слънчева радиация. Температурите на фотосферата варират от 4500°C до 6000°C. Под нея се намира конвективната зона, където горещата плазма се движи подобно на магма в земната мантия.  

PHI картографира яркостта на фотосферата и анализира магнитното поле на Слънцето. Изображенията разкриват слънчеви петна – тъмни, по-хладни зони, причинени от мощни магнитни полета. Някои от тези петна са с размери, по-големи от Земята. Те възникват там, където магнитното поле пробива повърхността, нарушавайки преноса на топлина.

EUI, от своя страна, засне короната – слънчевата атмосфера, която достига температури над 1 милион градуса по Целзий. На изображенията се вижда светеща плазма, излизаща от слънчеви петна, което допринася за по-доброто разбиране на слънчевата активност.  

Идеалният Момент за наблюдение

Мисиите Solar Orbiter и Parker Solar Probe изучават Слънцето в период на интензивна активност – т.нар. слънчев максимум. По време на този пик, който настъпва веднъж на 11 години, магнитните полюси на Слънцето се разменят, а активността нараства, включително броят на слънчевите петна и бурите.  

„Това е идеален момент за наблюдение на Слънцето“, отбеляза Даниел Мюлер, учен в проекта Solar Orbiter. „Картите с висока разделителна способност от PHI показват магнитното поле и динамиката на Слънцето с невероятни детайли.“  

Слънчевите изригвания и изхвърлянето на коронална маса (CME) – огромни облаци от йонизирана плазма и магнитни полета – създават космическо време, което влияе на Земята. Тези явления могат да нарушат електропреносните мрежи, GPS системите и сателитите, както и да създадат полярни сияния, познати като северно и южно сияние.  

На 24 декември 2023 г. слънчевата сонда Parker Solar Probe ще направи най-близкия си поход до Слънцето, достигайки разстояние от едва 6,2 милиона километра. За разлика от Solar Orbiter, който разполага с камери, Parker няма инструменти за изображения, тъй като температурите в близост до Слънцето са екстремни. Вместо това сондата ще събира данни за плазмата и магнитните полета.  

Тези допълващи се мисии продължават да хвърлят светлина върху сложното поведение на нашата звезда, приближавайки учените до разгадаването на фундаментални въпроси за Слънцето и неговото въздействие върху Земята.