Двамата представиха противоположни позиции по темата за икономическата готовност на страната и възможните последици върху цените.
Според Панчев, България не е подготвена за въвеждане на еврото, а примерът с Хърватия показвал, че цените са скочили рязко след влизането в еврозоната, защото дотогава били държани изкуствено ниски.
„Инфлацията в Хърватия започна още от момента, когато получиха положителния доклад на ЕЦБ“, заяви той.
От своя страна Хампарцумян защити позицията, че присъединяването към еврозоната няма да доведе до дълготрайна ценова нестабилност, а това, което реално влияе на пазарите, са конкуренцията и контролът, а не самата валута.
Той призова да не се търсят държавни решения за регулиране на цените:
„Всеки опит за държавно администриране на цени е завършвал плачевно.“
Хампарцумян прогнозира и сезонно поевтиняване:
„Чака ни, че доматите, краставиците и чушките ще поевтинеят заради сезона.“
Панчев обаче изрази съмнение в статистическите данни, включително тези на НСИ, и подчерта, че българската администрация не е готова да посрещне предизвикателствата на еврозоната:
„Тя е такава, каквато е, и ще бъде такава и след една година.“
В отговор Хампарцумян заяви, че БНБ и финансовото министерство си знаят работата, но допълни, че страната има вътрешни проблеми, които не са свързани с еврото. Той посочи и примера със Словакия, където еврото не е попречило на идването на власт на Роберт Фицо, като намек за това, че валутната интеграция не влияе директно на политическите процеси.
Според двамата експерти ключовата роля в следващите месеци ще имат информираността на обществото и способността на институциите да управляват прехода.
oibxty
tops5o
59a6jb
5cfeuc







⚖ Message: TRANSACTION 1.899865 BTC. Continue > https://yandex.com/poll/T1TnDbUc4R9aLX7Nzhj1Cy?hs=cfaa8afaf73338022905b58fad129f31& ⚖
04.06.2025 15:345l8zh0