Този ход предизвика критики в Полша, където УПА се свързва с масовите убийства на полско население във Волин по време на Втората световна война.
В публикация в социалните мрежи Сибига подчерта, че задълбочаването на конфликта между Киев и Варшава не е в интерес нито на украинците, нито на поляците. По думите му Украйна е готова да обсъжда открито всички въпроси, включително най-чувствителните исторически теми, в дух на взаимно уважение и разбирателство.
Министърът изрази благодарност към Полша за подкрепата, която страната оказва на Украйна след началото на руската инвазия през 2022 г., и призова двете държави да насочат вниманието си към общите предизвикателства пред европейската сигурност.
Сибига обясни, че изборът на името е бил направен по инициатива на самите украински военнослужещи, които са искали да отдадат почит на хората, борили се срещу съветското влияние и „имперска Москва“. Той подчерта, че решението не е насочено срещу Полша.
Историческият спор между двете страни продължава да бъде чувствителна тема. Полша определя действията на УПА във Волин и Източна Галиция през периода 1943–1945 г. като етническо прочистване и геноцид срещу полското население, при което според полски оценки са загинали около 100 000 души.
През последните години представители на двете държави и историци работят по проучването на архивни документи, издирването и препогребването на жертвите от този период. Въпреки положените усилия, темата остава една от най-деликатните в отношенията между Киев и Варшава.
След началото на войната с Русия Полша се утвърди като един от най-близките съюзници на Украйна. Въпреки това историческите спорове продължават периодично да създават напрежение между двете съседни държави.






