Според учените продължителността на деня на Земята може да се увеличи до 25 часа след 200 млн. години, тъй като Луната се отдалечава от планетата. Това явление се дължи главно на приливните сили, които се пораждат от гравитационното взаимодействие на Земята и Луната една с друга
Според експертите, отдалечаването на Луната оказва влияние върху продължителността на деня на Земята, макар и много бавно. Понастоящем средното разстояние на Луната от Земята е 384 400 км. Една обиколка около Земята отнема почти един месец, или 27,3 дни.
В своето изследване учени от Университета на Уисконсин-Медисън разглеждат формирането на скалите преди 90 милиона години. В това изследване екипът разглежда и взаимодействието на Земята с Луната преди около 1,4 млрд. години. Днешните геофизични характеристики на Земята са формирани отчасти от тези древни взаимодействия, както пише “Business Today”.
Оказва се, че Луната се отдалечава на 3,82 см от Земята годишно. След 200 млн. години това ще доведе до постепенно увеличаване на земните дни до 25 часа. Според техните открития скоростта на отстъпление на Луната е доста постоянна в момента, но тя се е променяла през геологичните времеви скали поради няколко фактора, като например континенталния дрейф и скоростта, с която се върти Земята. Смята се, че основната причина за това явление са приливните сили, които се пораждат от гравитационните взаимодействия на Земята и Луната една с друга.
Той каза: "Когато Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, който забавя движението си, докато протяга ръце." Подобно на фигурист, Земята също забавя въртенето си, когато Луната се отдалечава.
"Една от амбициите ни беше да използваме астрохронологията за определяне на времето в най-далечното минало, за да разработим много древни геоложки скали на времето", добави още той.
Междувременно, в подобно ново изследване за Луната, астронавтите на НАСА, които станаха първите хора, кацнали на повърхността на Луната през 60-те и 70-те години на миналия век, откриха неизвестна досега характеристика на Луната и тя е, че има атмосфера, макар и да е доста слаба. Пробите от почвата, които те са взели, сега разкриват основния физичен процес, който движи тази атмосфера, според “Ройтерс”.
Лунната атмосфера е изключително тънка и технически се класифицира като екзосфера, което означава, че атомите не се сблъскват помежду си, тъй като броят им е много малък, за разлика от плътната и стабилна атмосфера на Земята.
Превод: MEDIAMALL