На кораба, на който работех, имаше около 7000 пътници и 1500 служители. Това са наистина едни малки градове. Това разказва пред сръбския "Курир" 27-годишната Наташа Илич, която от две години работи като медицинска сестра на круизни кораби.

Тя живее живот, за който мнозина мечтаят. Пътува по света, посещава екзотични дестинации, прекарва месеци на луксозен кораб и в същото време печели доста добре.

"Там имаме 13 ресторанта, театър, кино, магазини, малък търговски център, фитнес, фризьорски салон, СПА център... Но и тук, както навсякъде по света, хората боледуват, така че е нормално че освен всичкото забавление да имаме болница и морга. И още, имаме - затвор!", разкрива тя.

Наташа се впуснала в това приключение преди две години заедно с годеника си Андрей. Кандидатствали в няколко компании. Имали само едно условие – да заминат заедно. Десетина дни след интервю в Сплит ги уведомили, че са преминали и могат да тръгнат.

Насред океана

"Мама, татко и сестра бяха малко уплашени. „Пирати ще ни нападнат“, казаха те", споделя Наташа.

"Случвало ми се е да седна на стол с колелца и като ни удари вълна, да се возя от единия до другия край на болницата. Но това е само ако са по-малки кораби, на големите е едва доловимо и не се усеща.

Разбира се, може да бъде малко зловещо, когато сте в средата на океана през нощта и когато излезете на палубата, и всичко около вас е черно, не можете да видите нищо, можете да чуете само вълните", казва Наташа, която се чувства по-сигурна в морето, отколкото на сушата.

Тя разкрива, че безопасността се взема много насериозно. Има достатъчно спасителни лодки. Не е като "Титаник".

Болести и смърт

"Имаме лекари и медицински сестри на борда, както малки деца, така и възрастни хора, така че имаме нужда от познания от цялата медицина - гинекология, педиатрия, кардиология, дори и ортопедия, защото често се случва да паднат, да си счупят кост, т. трябва да се направи рентгенова снимка, да се сложи гипс. 

Нормално е всеки ден да се правят и вливания, понякога и реанимации. Когато бяхме на задгранично пътуване, доста хора бяха в болница в интензивно лечение.

Един мъж имаше мозъчен кръвоизлив, една жена си счупи тазобедрена става, трета получи инфаркт и тогава трябваше да се редуваме 24 часа в денонощието, нон-стоп" казва тя и допълва, че има дни, в които е много тежко, но има също са дни, когато най-лошият случай е главоболие или гадене.

Големите океански кораби също имат морги и Наташа казва, че на тези кораби често идват възрастни хора. Някои знаят, че им остава малко живот, така че последното им желание е да дойдат на круизен кораб.

"За двете години, откакто работя, няма загинали на борда. Случвало се е обаче да правим реанимации, те са успешни, сваляме пациентите на следващото пристанище и чуваме, че след няколко дни са починали.

Случвало се е на мои колеги. Това е кораб с над 8000 души, нормално е да се случи", обяснява тя.

На кораба има и затвор, като там са затворени двама души, откакто Наташа работи.

"Тези затвори обикновено са за гости, които се напият и създават проблеми.

Има ясни правила за поведение на борда, знаете как да се отнасяте към другите гости, персонала. Когато някой прекрачи тази граница – стига до затвора. Така беше с един гост, но и с един служител. Той беше филипинец.

Просто не се чувстваше добре психически, поиска да слезе, имаше склонност към самоубийство. Ние обаче бяхме в морето. Трябваше да го вкараме в затвора, за да не се случи нещо.

Случва се хора да скочат от кораба и да изчезнат. Никой не може да ги намери, защото ще ни трябват 15 часа, за да намерим човек в този пълен мрак, а той ще умре за половин час при тази температура", посочва сестрата. 

Около света

Благодарение на тази работа Наташа посетила около 15 държави и около 40 града.

"На една обиколка посетихме Швеция, Германия, Норвегия, Дания. Във втората - Дубай, Абу Даби, Оман. Посетихме Средиземноморието - Италия, Испания, Франция, Португалия, а също така минахме от Скандинавия до Карибите. Това е най-красивото изживяване. Видях Антигуа и Сейнт Китс, Сейнт Мартин. Наистина, рай на земята. Вода - тюркоазен цвят. Идеалната температура е 27-28 градуса през ноември. Морето е топло, а хората приятни, сърдечни", споделя тя.

Наташа казва, че заплатата на здравните работници на кораба обикновено варира от 2500 до 3000 евро и че това лесно би могло да бъде идеална работа, ако нямаше един недостатък.

"Ще бъда три месеца на кораба, после два вкъщи и пак. Хубавото обаче е, че получавам заплата и в тези месеци, когато не работя. Ако бях мъж, цял живот щях да работя тази работа, но разбира се, че бих искала да стана майка, така че това няма да е възможно. Смятам да работя още две-три години и след това смятам да се върна в Сърбия", признава тя.