Станиславски: Да живееш означава да действаш

07/08/2024 21:38

„По системата на Станиславски” – словосъчетанието се е превърнало в нарицателно, което повтарят не само артистите. То е синоним на майсторство и задълбоченост. А създателят на школата, която цяло столетие продължава да има хиляди последователи – именитият актьор, режисьор, педагог и театрален реформатор Константин Сергеевич Станиславски, си отива от сцената живота на днешния ден, 7 август, преди 78 години. Две години преди това той е обявен за първи носител на званието „народен артист” (1936) на някогашния СССР.

Станиславски е роден на 5 януари 1863 г. в Москва. Едва 25-годишен, той се нарежда сред създателите на Московското общество за изкуство и литература. А през 1898-а двамата с Владимир Немирович Данченко основават Московския художествен театър. Именно там през годините те правят забележителните си постановки на Чеховите „Чайка”, „Вуйчо Ваньо”, „Три сестри” и „Вишнева градина”, както и на „Еснафи” и „На дъното” от Горки – еталони в сценичното изкуство.

Припомняме си част от постулатите на видния театрален теоретик и реформатор Константин Станиславски:

„Научете се да слушате, разбирате и обичате жестоката истина за себе си.”

„Когато играеш злия – търси къде той е добър.”

„Да живееш означава да действаш.”

„Няма малки роли, има малки актьори.”

„Волята е безсилна, докато тя не е вдъхновена от желанието.”

„Театърът започва от закачалките.”

„Актьорът преди всичко е длъжен да бъде културен и да разбира, да умее да се докосва до гениите в литературата.”

„Обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.”

„Сцената трябва да се направи, а после да се изиграе.”

„Единственият цар и владика на сцената е талантливия артист.”

„75% от това, което се прави на репетиции, обичайно не влиза в спектакъла.”

„Ние ненавиждаме театралността в театъра, не обичаме сценичността на сцената. Това е огромна разлика.”

„Всеки ден, в който вие не сте попълнил собственото си образование с малки, но нови за вас късове знания, се считайте за безплоден и безвъзвратно загубен за себе си.”

„Дълго живях. Много видях. Бях богат. После обеднях. Видях светлина… Имах добро семейство, деца. Животът ги разпръсна по целия свят. Търсих слава. Намерих. Видях почести. Бях млад. Остарях. Скоро трябва да умра.”