Очите на хлътналия срещу войната са слепи за същността на проблемите

През месец май във Виена, всичко е в разцвета си, градините на Шьонбрун, тези в Белведере, а улиците са пълни с местни и туристи. Но две неща стоят натрапчиво в централния градски пейзаж. На улиците с по-голям поток от туристи музиканти, облечени в украински знамена, се опитват да докарат някое друго евро. А и тон, различен от стържене под текстовете на родни парчета.

Въпреки че е странно всички „артисти“ да са само с украинска националност. То никой не може да ги осъди за дискриминация на уличния изпълнител. С цел да “подкрепят” Украйна тези същите „артисти-инфлуенсъри“ ползват случая със страната си, за да популяризират самите себе си. Моментът за между популяризацията и помощта е много тънък. Не става дума за състрадателност, а за използвачество. Няма пряка, в която да няма уличен артист, различен от украинския. А на тях табелки с имената на профилите им в социалните мрежи. И когато в този модерен свят, с модерни професии, като „инфлуенсър“ набиращи аудиторията си с краха на страната си, то какъв украинец си.

Но защо не погледнем техния пример Зеленски. Той не спира да обикаля от цвят на цвят да “проси” за пари, оръжия и както е казала Катето Евро – и още нещо. Но да оставим Володимир настрана и да погледнем отново народа му, който очевидно се храни с пари от даренията. Вторият казус допълва погледа за жалост към пострадалите от конфликта с Русия. Украинчета, участващи във фондацията (Blessing for people – Благословение за хората), все още ненавършили 18-тата си годишнина, събират пари за “страната си”.

Непълнолетно момче обикаля централните улици с кутия, със снимка на войник в гръб, носещ бебе

Част от украинските улични изпълнители

Ето такъв украинец е: Всеки има своя кауза, която я прави състрадателна, за да може повече хора да я подкрепят. На пръв поглед всичко изглежда наред, дори някои биха го приели лично и обидно. Докато не се разходите в и околието на центъра на Виена. Минете по Тратнерхоф. През Грабен, до Щефансплац, улици, събрали магазини на световни марки за дрехи, часовници и др, минете и в преките им. Освен уличните „артисти“ и децата обикалящи с кутия за дарения, то тук-таме. Появят се две красуні с торби на средна стойност между €5000 и €10 000 – Louis Vuitton, Gucci и т.н. По улиците в периметъра около центъра обаче не само дрехите носят “стойност” на войната. Но и луксозните автомобили на “потърпевшите” от войната.

И не е ли ирония цялата тази суетня в немотията. Децата да бъдат тези, които да събират парите на богатите, които си позволяват повече от очевидно необходимото. И не е ли парадокс цветарката да бере цветя от другите градини, вместо да се погрижи за своите.

Следните кадри са на автомобили на особено висока стойност. На хора с очевидно особено висок стандарт на живот. Които както си личи си позволяват да паркират или да карат особено, както и където пожелаят.

Автомобилите на снимките са на цени от 40 000 – 500 000 хиляди лева

Къде е истината и каква е реалността, защото парадоксът, между страдащите и молещите се за помощ украинци, тези, които събират дарения, тези, които не спират да обикалят и тези, които парите им са повече от изстреляните патрони във военните действия срещу Русия, е огромен. А тези, които популяризират себе си, като използват ситуацията на клетата си държава. Тези, които от малки са учени на дарения и милостиня и тези, които не могат да се докоснат до малкото състрадание от високите им джипове. И тук никой не обвинява тези, които страдат, а тези които наглеят. Възползват се от ситуацията, в която се намират, тези, плъзнали като хлебарки с луксозните си автомобили.

Очите на хлътналия срещу войната са слепи за същността на проблемите.

Снимки: Николай Самоковски

Автор: Николай Самоковски