Свят на трупове

01/12/2024 12:50

Когато преди повече от 30 години започнах тази работа, не беше точно така. Днес журналистиката повече ми прилича на работа в морга, отколкото на информационна дейност.

Пак информираш, но основно за обема трупове, натрупали се през деня. Политически трупове, цивилни трупове, духовни трупове, човешки, животински и идейни трупове… Толкова са много, че вече никой не се занимава с тяхната аутопсия, просто защото причините май отдавна не интересуват никого, тъй като единствено целите били важни, а те пък минавали през трупове, обясняват отговорните лица.

Всъщност, аз дълго време не вярвах в съществуването на смъртта. Нея просто я нямаше в детството ми. Разбрах за съществуването й едва през един слънчев майски ден, когато почина прабаба ми, но пак не я усетих така, както обаче я усетих в друг майски ден, когато пред мен умря приятелят ми Андрей.

После призракът ѝ подскачаше около мен през годините, но как да кажа, някак деликатно, без да досажда прекомерно с екстремно участие в пътното ми движение.

Пиша за всичко това днес, защото може би навън бушува тежка буря и няма ток. Останал съм сам, заобиколен с куп мълчаливи трупове около мен. На удавилите се от силния дъжд новородени пиленца, живеещи довчера на дървото в двора, на размазаните котки от пияни олигофрени на пътя пред мен, на животните във Велинград, на военните и цивилните в Украйна и Русия, на загиналите през нощта по пътищата на България, на изкланите предната вечер в Сирия и Палестина, на изнасилените и умъртвени с финансови инструменти идеи, както и на вмирисаните трупове на едно отдавна вече невъзможно щастие, нормалност и мир.

Всъщност да прекарваш времето си с трупове има и своята добра страна. Мълчаливи и непретенциозни са те. Не е нужно да мислиш с какво точно да ги зарадваш днес. На гробището обикновено е тихо, освен ако не си фен Майкъл Джексън.

За кого пиша тогава всичко това, логично би попитал някой жив мислител. Не знам, но едва ли е за него. Пиша си аз, ей така, както Маншон пише сам до себе си, за да има после от кого да получава писма. Щото при толкова много трупове, някак самотно му става на човек. Особено по време на буря.

Васил Петев

Още новини четете в категория Ексклузивно

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/mediamall_info
Не пропускайте най-важното и в Google News!