Сьорен Киркегор поставя огромно предизвикателство пред традиционното мислене. Киркегор често оставал неразбран точно защото малко се побирал в някакви деления. бил философ, също така теолог, не по-малко литератор и проницателен психолог, литературен критик и критик на времето. С твърдението си, че именно отделният индивид, е този, който притежава божественото право, а не множеството, тълпата, Киркегор си навлича много противници. Това, което прави, е да се посвети на критика на официалната църква, която чрез своите проповеди единствено произвежда еснафи. В огромното си по обим творчество той повтаря отново и отново, че за да постигне духовно извисяване и да приеме истинската си същност, човек е необходимо преди всичко много да страда.

Личният живот на Киркегор изиграва до голяма степен роля в творчеството и схващанията му. Философията му е преди всичко хуманна, защото е насочена към човека, неговата индивидуалност и свободата на избора.

Киркегор е роден на 5 май 1813 г. в Копенхаген. Бил е най-малкото от седем деца, наследил от баща си една дълбока религиозност и малко състояние, което му позволява да защити дисертация по философия и да пътува.  През 1841г.  заминава за Берлин. По онова време столица на европейския духовен живот, и става свидетел на последния етап от развитието на идеалистическата философия – само че разочарован свидетел, стигнал до прозрението, че трябва да има и други пътища на мислене и писане. Особена роля в живота му изиграва 17- годишната му годеница, Регине Олсен, годежът с която Киркегор разтрогва през 1843г., защото си дава сметка колко различни личности са. Регине е млада, наивна и непосредствена, докато той обръща погледа си към същността на човешкото и божественото.

През 1846 г. копенхагенското сатирично списание Корсар подело толкова жестока полемика срещу Киркегор, че както се разказва, самото име „Сьорен” станало за посмешище и близо десетилетие по-късно никой в Скандинавия не наричал сина си така. Именно тази кампания е причина той да изрече популярните и днес думи.

”Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист.”

Киркегор умира през 1855 г. в Копенхаген. В края на живота си споделя с приятел от детинство, че  „неговият живот бил едно от големите и незнайни страдания, което макар че за другите изглеждало като суета, всъщност не е.“

Представяме ви няколко цитата от произведенията на философа:

„Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш;. независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.”

 „Нищо не е по-страшно от празните приказки.”

„Вярата започва там, където свършва мисълта.”

„Животът не е проблем,  който трябва да бъде разрешен, а реалност, която трябва да се преживее.”

„Необходима е голяма наивност, за да вярваш, че с викове и вопли си в състояние да промениш собствената си съдба.”

„На дъното на враждата между непознати се крие безразличие.”

„Бъди този, който наистина си.”

„От всички измамници се страхувай най-много от себе си.“

„Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват.”

Източник: ARTday.bg