Две години по-късно девойчето се омъжва за братовчед си Петър – племенник и наследник на руската императрица Елисавета. По това време Екатерина е кокалесто, неугледно момиче, което не знае нито дума руски.
Император Петър III се оказва ограничен и безволев човек и неособено успешен управник. Само 6 месеца след коронясването му през 1762 г. той е свален от престола и убит не без участието на търпялата го вече 17 г. Екатерина.
Тя полагала много усилия за външния си вид, като отлично осъзнавала недостатъците си – червендалест тен и двойна брадичка. Първото прикривала с щедри количества пудра, основна съставка на която било брашното. Бузите и устните си багрела със сок от цвекло, размесен с глицерин.

За да не си личи толкова двойната брадичка, аристократката се движела с царствено вдигната глава и изпъната шия. Ползата от изпънатата шия била, че дребничката императрица изглеждала по-висока. За да компенсира ниския си ръст, тя въвела високите токове в дамските обувки.
Тя решела дългата си, лъскава коса два пъти дневно, като втривала в корените ѝ извлек от блатна трева и млечка. Лицето си мажела след почистване с гъша или свинска мас, а тялото обтривала с мляко или суроватка. Императрицата чистела зъбите си с клонче суха чубрица и периодично ги избелвала със счукани дървесни въглища.
Нейните познания за народната медицина идвали от местните жени, които снабдявали редовно господарката си с лековити треви. От тях тя научавала за лечебните свойства на билките, както и за употребата им като средства за разкрасяване.

Педантична във всички свои начинания, Екатерина прилага това си качество и в завоюването на всенародната любов. В резултат Русия, която според Екатерина е „не страна, а вселена“, я приема за „родна майчица“.
Всеки ден тя работела по пет часа – сутрин. Следобедите били запазени за „приятни занимания“, включващи беседи с едни от най-големите умове на века, лов или срещи с интересни хора. Ляга си не по-късно от 11,30. Дневният ѝ режим бил железен и тя не го нарушавала за нищо на света.
Тя не само сменя вярата си и от лютеранка става православна християнка. Пруската принцеса с необичайно упорство изучава руски, граматика, философия. За нея едно от най-важните неща е хармонията – вътрешната хармония и хармонията на духа с тялото. За да упражни ума си, Екатерина II заучава цели страници от трудовете на Волтер и Монтескьо. Води си дневник, в който преписва пасажите, поразили ума и въображението ѝ.

Тялото си Екатерина развива, като ходи на уроци по танци, упражнява се в плавна походка. Развива гъвкавостта на тялото си с гимнастика.
Обичала да кара кънки през зимата. За да усвои майсторството на ездата, в продължение на половин година се мятала на коня и изкарвала на гърба му до 10 часа на ден.
Едно от любимите неща на Екатерина са празниците. Тя редовно организирала маскаради, по време на които мъжете трябвало да носят женски костюми, а жените – да се преобличат като мъже. Екатерина много обичала да слага мъжки дрехи, защото те стояли забележително добре на апетитната ѝ фигура.
В младостта си записва в дневника, че е „необходимо да изгради свой характер“. И с по-нататъшния си живот блестящо се справя с тази задача, като основава съдбата си върху знанието, здравето и самообладанието.






