Мумията е част от прочутите „ледени мумии“ от сибирската вечна замръзналост.
Фантастични изображения на животни върху ръцете на 2300-годишна мумифицирана жена разкриват нови данни за изкуството на татуирането в древен Сибир. Това сочи проучване, публикувано в списанието Antiquity. Благодарение на съвременни фотографски технологии, археолози откриват, че опитен артист е използвал непознат досега инструмент, за да направи татуировките чрез техника на „ръчно пробождане“ на няколко етапа.
Т.нар. Пазирикски ледени мумии са известни със своите добре запазени телесни украси, изобразяващи сцени на битки между животни и митични същества, сред които фигура, наподобяваща грифон. Културата Пазирик, част от древния скифски свят, процъфтява през желязната епоха (VI-II в. пр.н.е.). Пазирикците погребвали починалите в големи могили – кургани, изкопани в сибирската вечна замръзналост. Този погребален стил, съчетан с ранни техники за балсамиране, е позволил запазването на телата на няколко благородници.
Първите мумии са открити през 40-те години на XX век, но тогава археолозите не успяват да разпознаят някои от по-фините татуировки. Едва с инфрачервена фотография през началото на 2000-те години са идентифицирани нови татуировки при четири мумии от Пазирик.
Сега, благодарение на цифрова фотография с висока резолюция, учените анализират детайлно татуировките на 50-годишна жена, украсена с татуировки по ръцете и предмишниците. Новите снимки показват, че линиите са с еднаква дебелина, а някои са направени с инструмент с няколко върха, докато други — с по-фин единичен инструмент. Наблюдавано е припокриване на линии, което позволява да се проследи етапността на работата на татуиста.
„Много култури по света традиционно са използвали снопчета от растителни бодли за татуиране“, обяснява съавторът на проучването Арън Детер-Уолф, археолог и експерт по древно татуиране. „Предполагаме, че инструментът с няколко върха е представлявал плътно свързан сноп, вероятно обвит с конец или сухожилия.“ Към момента липсват намерени реални инструменти за татуиране от тази епоха, което се дължи на тяхната биоразградимост.
Стилово, татуировката със сцена на битка на дясната предмишница на жената се отличава с повече детайлност от останалите, което според изследователите е индикация за по-голям опит на татуиста и вероятно е изисквала повече от една сесия и различни инструментални конфигурации. Не е ясно дали татуировките са дело на един или няколко артисти с различна степен на умения. Също така, не е известно дали татуирането се е извършвало на постоянни работилници, по време на придвижвания или като част от сезонни ритуали по погребения.
Любопитен факт е, че при балсамиране много от татуировките са били разрязани, което поставя въпроса дали татуировките са имали социално или духовно значение в отвъдното, или самото рязане е имало ритуален смисъл. При конкретната мумия татуировките на предмишниците са били засегнати, докато тези на ръцете — не. Според изследователите бъдещи анализи с високорезолюционни изображения на други мумии от региона могат да дадат повече яснота.
26.5 С
22.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
