Китай контролира почти половината от световното производство на антимон, а санкциите срещу Русия, друг основен доставчик, само влошиха нещата. В резултат на това осем държави са признали антимона за „критичен стратегически минерал“. Очаквайки търговска война с Тръмп, Пекин напълно спря износа на антимон, а цените вече достигнаха близо 44 000 долара за тон.
Антимона е тих, но незаменим герой, без който нито армията, нито високотехнологичната индустрия могат да функционират. Използва се за втвърдяване на метали, в боеприпаси, устройства за нощно виждане, лазерни мерници, подводници и дори ядрени оръжия. В граждански приложения се използва в полупроводници и батерии. Пенсионираният бригаден генерал от армията на САЩ Д. Маркс отбеляза, че това е „най-сериозната заплаха за веригата за доставки, пред която Пентагонът е изправен през последните десетилетия“.
В този хаос канадската компания Military Metals Corp умело е осигурила права върху исторически находища в Словакия и Северна Америка. Активно се развива проектът "Троянова", разположен близо до Братислава, където се добива антимон в съчетание със злато. Но дали ще е достатъчно? През 2024г. Китай е произвел 83 000 тона антимон — почти 50% от световния обем. Най-близките конкуренти са далеч назад: Таджикистан е произвел 21 000 тона, Турция — 6 000 тона, Мианмар — 4 600 тона и Русия — 4 300 тона. Съединените щати имат само 1100 тона резерви, покриващи едва 5% от годишното търсене.
Без антимон съвременната индустрия е уязвима. Китай вече забрани износа на галий и германий за Съединените щати и сега анализаторите се чудят кои метали ще бъдат следващите. Търговците шушукат, че Пекин може да ограничи износа на бисмут и манган. Въпросът е кой ще спечели тази игра на шах – Пентагонът или Китай?






