Тетяна Резникова и нейните колеги участват за първи път в акцията тази година. "Войната донесе доста промени. И в личната, и в служебната си кореспонденция все по-често използвам украински. Иска ни се да подобрим езика си, а е и интересно", споделя жената пред АРД, предава "Дойче Веле".

Тетяна ръководи счетоводна къща в Киев. По-рано у дома говорели предимно на руски. "Но сега, вероятно от година или от половин година насам, постепенно преминахме към украинския." Тетяна започнала и да пише на украински, а не на руски. "Който не ме разбира – да пита. Когато ме заговорят на руски, отговарям на украински, освен в бизнес разговорите – в тях естествено отговарям и на руски."

Текстово обяснение в любов към Украйна

Колежката на Тетяна – Свитлана Парижска – е облякла специални дрехи за диктовката: носи риза с украински народни шевици. Тя е от Крим, който бе анексиран от Русия през 2014-а година, от една година живее в Киев. "През 2014-а година бях "освободена" от украинския език – руснаците толкова искаха да ме "освободят", че трябваше да говоря само руски. Но сега съм тук и пиша текст на украински", обяснява Свитлана пред журналистите от АРД. Двете жени са готови за старта - сложили са по няколко листа хартия пред себе си и слушат внимателно началото на диктовката. "Пътищата на Украйна са преплетени любовни нишки. Първият топъл вятър достига магистралата на Изюм с непрестанния си ход. В разрушеното село наблизо е пролет" - текстът е един вид обяснение в любов към Украйна. Към страната, която на много места тъне в разруха, но е пълна и с надежда. Текстът е написан от известната украинска писателка Екатерина Калитко и е под заглавието "Пътищата на Украйна".


"Събитие, което обединява"

Диктовката се организира от 2000-та година в Деня на украинската писменост и език. Във времената на война акцията добива и допълнително значение, казва Юлия Шелудко от Украинското радио. Тя организира диктовката, информира АРД. "Това не е толкова тест за грамотност – повече е обединяващо събитие. Участват и хората в Украйна, и в чужбина, на фронта и на всяко възможно място", разказва Шелудко пред германската медия. Хората пишат именно с идеята да се обединят. "Това носи много енергия и е важно." Хората, които заради войната са разпръснати по цял свят, изпращат снимки, на които се вижда как пишат диктовката. Както разказва Шелудко – участват и жители на окупираните от Русия територии. "Миналата година победителката беше от Донецк. За съжаление, не можах да ѝ изпратя наградата – книга, грамота и сувенир."

Завръщане към корените

Миналата година текстът за диктовката бе написан от 42-годишната Ирина Жилик, режисьорка и писателка. Тя е израснала с руския, едва по-късно открила украинския. "Това завръщане към нас самите е много важно", казва тя пред АРД. Впечатлена е от това, че вижда около себе си толкова много хора – и по-млади, и по-възрастни, които съзнателно преминават към украинския език. "А е и доста интересно да се наблюдава как ние постепенно се връщаме към нещо, което в един момент ни е било отнето." Тетяна и Свитлана междувременно са изписали почти две страници, диктовката приключва. "Трудно беше, а и доста бързо. Пък и пунктуацията", разказват пред АРД двете жени. Оттам нататък текстовете се изпращат по мейл на радиото. Диктовките с най-малко грешки получават награда.

Още новини четете в категория Свят