През август 1961 г., във време когато напрежението между Вашингтон и Москва беше на върха, адмирал Константин И. Деревянко написа писмо до премиера Хрушчов. Неговата цел е да предупреди Хрушчов за това, което адмиралът нарича „ядрен романтизъм“ на съветския Генерален щаб. Думите на адмирала все още носят силата на логиката и здравия разум и все още заслужават нашето внимание днес:

„На коя планета възнамеряват да живеят тези хора [съветският Генерален щаб] в бъдеще и на коя Земя планират да изпратят своите войски, за да завладеят територии?... Чрез това безразборно масово използване на ядрени оръжия върху малък и тесен регион като Западна Европа, ние не само ще получим милиони радиоактивно заразени цивилни, но и, поради преобладаващите западни ветрове, в продължение на десетилетия ще заразяваме милиони наши хора - нашите въоръжени сили и населението на социалистическите страни, включително нашата собствена страна чак до Урал“.

Според неназован служител на правителството на САЩ, президентът Джо Байдън е казал на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че Съединените щати няма да участват в контраудар срещу Иран. Това е радостна новина.

Но Израел не обмисля операции срещу Иран или друга държава, която оспорва стремежа му за стратегическо господство с изключително конвенционални военни средства. С други думи, за националното ръководство на Израел използването на ядрено оръжие винаги е на масата. Основното възпиране на Израел все още е асиметричният ядрен потенциал.

Илон Мъск изпраща хиляда кораба към Марс в рамките на 20 години, започва колонизация.

Досега безусловната подкрепа за всяко действие, което Нетаняху иска да предприеме, превърна Вашингтон в съучастник в умишленото клане и изтезанието с глад на арабското население на Газа. A също и в израелската атака срещу иранското консулство в Сирия в нарушение на международното право. Тази подкрепа подкопава силата и авторитета на американския народ.

Време е да се запитаме дали формулирането и провеждането на външната политика на САЩ се диктуват от американския национален интерес и здравия разум? Никой в Съединените щати, Европа или Азия няма икономически, политически или финансови ползи от регионална война в Близкия изток, която ще затвори Ормузкия проток и потенциално води до пряка руска военна намеса на страната на Иран. Възможно ли е също Байдън да възрази срещу унищожаването на живота в Газа?

В тази връзка, разкритието, че министърът на отбраната Лойд Остин уж е помолил министър Йоав Галант, неговият израелски колега, да информира Съединените щати предварително за всяка възможна контраатака от Израел, не е голяма утеха. Американците не трябва да забравят, че Нетаняху има значително влияние върху Капитолийския хълм  и върху господстващите медии. Законодателите вече подскачат, за да изпратят допълнителни милиарди на Израел, докато границите на САЩ остават отворени, американците умират от отравяне с фентанил, престъпността нараства и децата са обект на трафик.

Преди пет години Нотр Дам изгоря и Макрон обеща, че възстановената катедрала ще бъде „по-красива от всякога“. Защо реставрацията се критикува сега?

Може да е твърде рано да се отговори на въпроса дали външната политика на САЩ се променя. Защо? Защото израелските медии съобщават, че е имало интензивни дебати по време на последните две срещи на израелския военен кабинет относно това, дали да се нанесе широкомащабен удар срещу Иран. Подобна атака вероятно ще бъде насочена към иранското командване и контрол, потенциални обекти за ракети с голям обсег, въздушни бази, военноморски бази и петролна инфраструктура. От друга страна, според съобщенията, е имало дискусия относно израелския отговор, който може да бъде по-„премерен“ за предотвратяване на по-широк регионален конфликт.

Това, което американците знаят е, че Иран е насочен към израелски военни съоръжения, а не към населението на Израел. И Иран използва малка част от арсенала си и много малко от най-новите си оръжия. Хизбула на практика наблюдаваше. Въпреки че се спекулира, че две израелски летища и вероятно разузнавателна станция на Голанските възвишения са претърпели известни щети, цялата иранска операция имаше театрален характер.

Никой не беше изненадан. Със сигурност не и израелските военновъздушни сили или техните колеги от военновъздушните сили на САЩ и Великобритания. Както беше отбелязано, с малки изключения, повечето от над 300-те дрона и ракети бяха прихванати и свалени.

Въпреки това Иран разбра какво е необходимо, за да преодолее противовъздушната отбрана на Израел и съюзниците. Можем да заключим, че в Техеран също е имало желание да се избегне ескалация на конфликта. Помислете какво би се случило, ако Иран изстреля 1500 дрона и 800 балистични ракети за няколко часа или дори дни. Иран каза своето. Просто е: Иран може да унищожи Израел. Техеран създаде нови условия за възпиране, които са в полза на Иран.

Иран обяви чрез мисията си в ООН, че смята въпроса за израелските удари по консулските им служби в Сирия за приключен. Но нищо не се решава. И въобще, малко се е променило. Милион гладуват в Газа и американците трябва да очакват израелската кампания на убийства и прогонване в Газа да се възобнови скоро.

Пожар избухна във фондовата борса в Копенхаген (ВИДЕО).

В резултат на това Нетаняху ще поиска подчиняването или унищожаването на Иран или всяка мюсюлманска единица, която оспорва израелското стратегическо господство. За Нетаняху това е въпрос от екзистенциална важност за Израел. И все пак САЩ не се ангажираха да атакуват Иран. Това е неприемливо за Нетаняху и той ще работи за промяна на позицията на Вашингтон.

При тези обстоятелства Вашингтон трябва да очаква Израел да използва всяка военна мощ, с която разполага, включително ядрени оръжия, за да унищожи стратегическата мощ на Иран. Унищожаването на подземните ядрени съоръжения на Иран е цел от много дълго време.

Нетаняху: Иран трябва да очаква напрегнато кога ще дойде ответната реакция.

Москва обаче няма да толерира опустошителна атака срещу Иран. Въпросът е дали Байдън ще толерира подобно нападение и ще продължи да угажда на израелските операции в Газа. Може би Байдън трябва да спре, за да прочете съвета на адмирал Деревянко от 1961 г. към Хрушчов, преди да отговори.

Автор: Дъглас Макгрегър

Източник: theamericanconservative.com

Превод: Opposition.bg