Преди избори пак изниква въпросът кой дърпа конците и кой решава резултата. Хората искат честен вот. Институциите показват активност. МВР говори за силен натиск срещу купения вот. Министърът на електронното управление провери машините, на които няма какво да им се проверява,  когато функционират само като принтер запечат на бюлетини.

Граждани следят за нередности преди, по време и след деня на вота. Целта е ясна. Да се покаже контрол. Да се внуши прозрачност. И въпреки това едно звено остава с последната дума. Там се събират протоколите. Там се прави сборът. Там се ражда крайният резултат – добре познатото и все още недържавното „Информационно обслужване“, начело с Ивайло Филипов.

Същият Ивайло Филипов, който въпреки напълно непрозрачната и „спорна“ компютърна обработка на изборните резултати, е договорил и получил над 32 милиона евро от ЦИК. Договори, възложени по добре познатия модел - директно договаряне, без конкурс, без конкуренция, без въпроси. И това дори не включва средствата за видеонаблюдението в изборния ден - за него е платено отделно.

Същият този Ивайло Филипов, който от трибуната на Народното събрание призна, че лично е сезирал прокуратурата при оспорването на вота от октомври 2024 г. - действие, което на практика представляваше активно саботиране на Конституционния съд. На КОЙ ли господар се оказа изпълнител Ивайло Филипов?

Същият Ивайло Филипов, който вече не може да се крие зад удобната теза, че „Информационно обслужване“ обработва изборите без оспорвания и без касирани резултати. Защото това вече не е вярно - има оспорени резултати, потвърдени от Конституционния съд, въпреки синхрона между Филипов, ЦИК и прокуратурата.

Същият Ивайло Филипов, който саботира собствения си принципал - министъра на електронното управление Георги Шарков. Разиграва го с административни хватки, бави, отлага и в крайна сметка успешно блокира свикването на Общо събрание на акционерите, чиято цел бе повече контрол и прозрачност чрез промени в устава. А въпросът защо това му се позволява вероятно остава в едни 32 милиона евро. 

Същият Ивайло Филипов, който видимо се чувства разклатен на стола си, пристиска американски компании да пишат писма в негова подкрепа до Американското посолство. По познатия „бизнес модел“ посланието е ясно – подкрепяш ме, получаваш бизнес; не ме подкрепяш,взимам ти бизнеса. Само и само да остане на поста си и за тези избори.

Опитите за спасение и монополизиране не спират дотук и сеят влияние в различни посоки – както от западни партньори, така и от бизнес интереси с връзки на изток. 

Същият Ивайло Филипов, за когото вече стана ясно, че се ползва с безпрецедентна подкрепа от Станислава Димитрова - служител в търговския департамент на САЩ. Подкрепа, която Филипов е успял да купи и чрез която тойразвива капацитета на „Информационно обслужване“ в сферата на киберсигурността - за да се обслужват чувствителни държавни бази данни: данъчна информация, здравни досиета, електронно правосъдие, фирмени и имотни регистри. Данни, които са от особен интерес за външните фактори, които го покровителстват. Външни фактори, на които пък вътрешни такива, на които Филипов пряко служи, упорито се подмазват. 

Това поставя на дневен ред въпроси, свързани не само с изборния процес, но и с националната сигурност и защитата на информацията. На ръба на шпионажа – ние те подкрепяме, ти ни даваш достъп.

Същият Ивайло Филипов, чиято партньорка в живота Венета Попова също поражда въпроси – дали чрез бързо развиващ се бизнес с израелска нишка не се обслужват други, този път източни интереси – особено след като в нейната фирма „ИвенТийм“ (с бивше участие на Филипов) има само едно наето лице, а оборота е от над 1 млн на година. Всичко това допълнително усложнява картината около управлението и дейността на дружеството.

Същият тип, дето с години криви пазара на ИКТ.

Дърпа власт и пари към себе си с добре познатите „ин хаус“ комисионни схеми – държавата плаща, той превъзлага на подизпълнители, прибира разликата, а някой го бачка за жълти стотинки. И всичко това за завидните приблизително 100 милиона евро годишен оборот с тенденция да растат всяка година. 

Същият, който сега се опитва да влезе и при Румен Радев, като разпространява внушения, че е „пазител на вота“. Действа чрез мрежа от зависими хора, част от тях с агентурно минало. Те подават „правилната“ информация към новата формация около бившия президент.

И същият този Ивайло Филипов, който и сега ще обработва резултатите от поредните избори. Избори, за които всички отново ще се надяваме да бъдат честни, но уви, напразно.

В крайна сметка, въпреки усилията на институциите и гражданите за честен вот, остава едно усещане. Най-слабото място е накрая. Там, където се обработват резултатите.

Докато не се махне централната фигура зад този модел с реални действия, съмненията около изборите ще си стоят, а докато ние се надаваме на промяна чрез висока избирателна активност, някои се надяват на същата….за да си гарантират 32 милиона евро.