Подробен анализ на пълноразмерно 3D сканиране на останките от „Титаник“ хвърля нова светлина върху последните мигове на легендарния лайнер.

Над век след злополучната нощ, в която корабът се сблъсква с айсберг и отнася живота на над 1500 души, той отново „проговори“ – този път чрез технология.

С помощта на над 700 000 висококачествени изображения, заснети от подводни роботи, беше създаден прецизен цифров модел на Титаник, който с драматична яснота показва как корабът се е разцепил на две.

Това ново сканиране показва подробности за последните мигове на легендарния лайнер, потънал през 1912 г. в Атлантическия океан.

То разкрива нови детайли от една от котелните на Титаник, които потвърждават разказите на очевидци за инженерите, работили до последно, за да поддържат осветлението на борда.

В цифровия модел се виждат котли, вдлъбнати навътре, което е индикация, че са били в активна работа, когато са били залети от вода. Това откритие подчертава героизма на екипа, който останал на своите постове, за да осигури време за спасяването на пътниците.

Открит е и отворен вентил върху палубата на кърмата – знак, че парата все още е захранвала електрическата система. Това е резултат от действията на екип инженери, ръководени от Джоузеф Бел, които останали на постовете си, за да продължат да хвърлят въглища във фурните.

Всички те загиват, но според анализатора Паркс Стивънсън техният героизъм е спасил безброй животи.

„Те поддържаха осветлението и електричеството до самия край, за да дадат време на екипажа да спусне спасителните лодки при някаква видимост, а не в пълна тъмнина.

Удържаха хаоса възможно най-дълго — и тази отворена парна клапа е своеобразен символ на тяхната саможертва.“ Това коментира Стивънсън пред BBC.

Останките на Титаник, разположени на дълбочина от 3800 метра, досега можеха да бъдат наблюдавани само частично с помощта на подводници. Новото сканиране обаче предоставя първия пълен визуален образ на кораба.

Масивният нос лежи изправен на морското дъно, сякаш корабът все още е в движение. Кърмата, разположена на 600 метра от него, представлява хаотична купчина от огънати и разкъсани метални останки – резултат от удара с морското дъно след разцепването на корпуса.

„Това е като разследване на престъпление – трябва да видиш доказателствата в техния точен контекст,“ казва Стивънсън.

„Цялостната картина на мястото на катастрофата е ключова за разбирането на случилото се.“

Сканирането показва близък кадър на илюминатор, вероятно разбит от айсберга. Това съвпада с разкази на оцелели, които твърдят, че лед е нахлул в някои от каютите по време на сблъсъка.

В паралел с физическото моделиране, екип от учени, ръководен от проф. Джеом-Кий Пайк от University College London, създава и компютърна симулация, използвайки оригиналните чертежи на кораба, както и данни за скорост, курс и позиция. Целта: да се предвиди щетата от сблъсъка с айсберга.

Резултатите от симулацията показват, че сблъсъкът, макар и „плъзгащ“, е оставил поредица от малки пробойни, с размер около лист А4, разположени в тънка ивица по корпуса на кораба.

Въпреки че Титаник е бил проектиран да остане на повърхността дори при наводнени четири водонепроницаеми отсека, симулацията разкрива, че повредата е засегнала всъщност шест. Това е ключовото обстоятелство, което е довело до постепенното наводняване и потъването на кораба.

„Разликата между това корабът да потъне или не, се свежда до едни нищожни пробойни с размера на лист хартия.“

Това казва Саймън Бенсън, преподавател по корабна архитектура в Университета на Нюкасъл.

„Но проблемът е, че те са разположени по дължината на кораба. Така водата прониква бавно, но сигурно, докато накрая всички отсеци се препълват и корабът потъва.“

За съжаление, тези пробойни не могат да бъдат видени в сканирането – долната част на носа е погълната от седименти.

Макар столетията да са отминали, човешката трагедия остава ясно видима. По морското дъно са разпръснати лични вещи на пътниците – последните свидетелства за живота на борда.

Сканирането предоставя нови улики за онази студена нощ през 1912 г., но ще са необходими години, за да бъде анализиран пълният обем от данни, заключен в триизмерния модел.

„Тя ни разказва историята си малко по малко,“ казва Стивънсън.

„И всеки път ни кара да искаме още.“