По думите му последните нападения потвърждават предупрежденията му от предходната седмица, че военните действия могат да засегнат корабоплаването в близост до България.
„Русия не се съобразява с това дали търговски кораб се намира в нашата изключителна зона, дали е в 24-милната зона, дали е в териториалните води“, заяви Тагарев.
Той посочи, че руското министерство на отбраната публично е съобщило за удари срещу кораби, превозващи оборудване за Украйна. Според бившия министър има достатъчно индикации за произхода на атаките, а случаите не бива да бъдат разглеждани като единични инциденти.
Тагарев: Ситуацията застрашава сигурността на България
Тагарев определи случващото се като сериозна заплаха за националната сигурност. Той свърза опасенията си и с други скорошни случаи, сред които палеж на терминали на „Старлинк“ край София и твърдения за промени в онлайн активността след удари по инфраструктурата на „Яндекс“.
Според него тези събития трябва да бъдат разгледани в по-широк контекст, включително заради възможните рискове от дезинформационни операции. Изказванията му за връзката между отделните случаи не бяха придружени в интервюто от представени доказателства.
Бившият министър критикува и липсата на спешна дискусия в Народното събрание. По думите му България трябва да потърси координиран отговор със съюзниците си, вместо да разчита единствено на публични призиви.
Тагарев обясни, че член 4 от договора на НАТО предвижда консултации, когато държава членка смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.
При подобни консултации съюзниците могат да обменят информация, да оценят рисковете и да обсъдят възможни съвместни действия. Самото позоваване на член 4 не означава автоматично задействане на колективната отбрана по член 5.
Според Тагарев България не разполага самостоятелно с достатъчен капацитет да гарантира свободата на корабоплаването в цялата си изключителна икономическа зона и затова трябва да потърси подкрепа от съюзниците.
Той подчерта, че за да има ефективна дискусия в НАТО, българските власти трябва ясно да изложат оценката си за произхода на заплахата и наличната информация.
Тагарев заяви, че освен рисковете за сигурността атаките могат да имат и сериозни икономически последствия за България. Сред засегнатите сфери той посочи застраховането на корабите, доставките на горива, вноса и износа през Черно море, включително износа на българска пшеница.
По думите му не бива да се чака безкрайно за допълнителни доказателства, преди да се потърси реакция чрез съюзническите механизми.
В заключение бившият министър изрази опасения, че обстановката няма да се успокои скоро, предвид развитието на конфликта и поведението на Русия. Той призова българските институции да предприемат действия за оценка и ограничаване на рисковете за националната сигурност.






