Международната общност преживява период на дълбока нестабилност, белязан от криза на доверието между големите световни сили, отслабване на международните институции и нарастващи заплахи за сигурността. Това заяви президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев в годишното си обръщение към народа на тема „Актуалните задачи на Казахстан в новия исторически цикъл“.
Държавният глава предупреди, че отношенията между влиятелните държави стават все по-конфликтни, а механизмите за поддържане на глобалния ред губят ефективността си.
„Понастоящем много държави си отправят взаимно измислени обвинения, които не се поддават на здравия разум, и задкулисното противопоставяне между тях се засилва. А между големите, влиятелни държави възникна тотална криза на доверието“, заяви Токаев.
Според него липсата на взаимно доверие е сред най-сериозните проблеми пред съвременната международна система. Засилващото се противопоставяне прави развитието на глобалните политически процеси все по-трудно предвидимо.
Особено критична беше оценката на казахстанския президент за състоянието на Организацията на обединените нации и международното право.
„Авторитетът на ООН отслабна критично, цялата система на международното право претърпя сериозна ерозия“, подчерта той.
Токаев представи тези тенденции като част от по-широка криза на международния ред, без да посочи конкретни държави или конфликти като единствена причина за тях.
Президентът обърна внимание и на миграционните процеси, които според него създават допълнителни предизвикателства за сигурността в Европа.
„Виждаме как неконтролираните миграционни потоци значително се разшириха, което сериозно се отрази на сигурността на редица европейски държави“, заяви той.
В обръщението си Токаев не посочи конкретни държави или статистически данни, но открои миграцията като един от факторите, които според него влияят върху международната сигурност.
По думите му светът навлиза в период на неопределеност, чието развитие е трудно да бъде прогнозирано дори от специалистите по международни отношения.
„С една дума, светът навлезе в период на неопределеност и политолозите и експертите нямат единно мнение за неговото бъдеще“, посочи президентът.
Той сравни настоящата обстановка с един от най-напрегнатите периоди в съвременната история – Студената война, когато международните отношения бяха доминирани от съперничеството между двата основни геополитически блока.
„Няма да е преувеличение да кажем, че международната общност преживява смутни времена. Толкова сложна и непредсказуема ситуация нямаше дори през годините на Студената война“, заяви Токаев.
Въпреки тревожната си оценка за международната обстановка държавният глава подчерта, че Казахстан трябва да продължи вътрешните си реформи и да укрепва държавността си.
„Ще кажа открито: все още не сме решили напълно въпросите, свързани с укрепването на нашата независимост и защитата на суверенитета“, призна той.
Според Токаев защитата на националния суверенитет изисква единство и съгласие в обществото. Той определи тези условия като необходими за успешното провеждане на политически и икономически реформи.
„Това означава, че пред нас стоят още много неотложни задачи, за чието надлежно решаване са необходими преди всичко единство и съгласие в обществото. Без това няма да има никакви реформи и никакво движение напред“, подчерта президентът.
Той настоя, че при засилващите се международни рискове дисциплината, общественият ред и ефективното функциониране на държавните институции трябва да бъдат сред водещите приоритети на страната.
„На фона на безпрецедентното изостряне на глобалните предизвикателства дисциплината и редът трябва да стоят на първо място в нашето общество“, заяви Токаев.
По думите му особена отговорност за поддържането на стабилността носят държавният апарат и правоохранителните органи. Той подчерта, че вътрешната стабилност е необходимо условие за икономическото развитие и преодоляването на външните предизвикателства.
В обръщението си Токаев припомни, че Казахстан отбелязва 35 години от обявяването на независимостта си. Той определи годишнината като възможност за равносметка на постигнатото и за определяне на следващите стратегически цели на страната.
Президентът посочи, че през март е приета нова Конституция, влязла в сила на 1 юли 2026 г. Според него документът е дал тласък на обновяването на политическата система и създаването на нови държавни институции.
Токаев определи конституционните промени като важна стъпка към укрепването на казахстанската държавност, но подчерта, че реформите трябва да водят до конкретни резултати.
„Въпреки тези турбулентни времена Казахстан решително навлезе в нова епоха на своето развитие и осъществи мащабни политически реформи. Това е рядко срещано явление в света“, заяви той.
Държавният глава подчерта, че страната трябва да продължи развитието си независимо от неблагоприятната международна обстановка, като постави акцент върху модернизацията на икономиката, технологиите, образованието и науката.
„Сега ни предстои да укрепим суверенитета на страната. Трябва да запазваме вътрешната стабилност и да се развиваме динамично въпреки нестабилната обстановка в света“, посочи президентът.
Според Токаев дългосрочната устойчивост на държавата не може да се основава единствено на политически решения. Необходими са конкурентоспособна икономика, технологично развитие, качествено образование и ефективни институции.
Той определи като стратегическа задача изграждането на държава, която не само защитава независимостта си, но и разполага с икономическия и научния потенциал да отстоява интересите си в променящия се свят.
„С други думи, сегашните поколения, тоест ние с вас, трябва да оставим на потомците си не планове и концепции, а страна със силна, динамично развиваща се икономика, опираща се на високите технологии, науката и образованието; напреднала, прогресивна държава, в която се почитат законите; Казахстан, притежаващ геополитическо влияние и значителен авторитет на световната сцена“, заяви Токаев.
В обръщението си президентът очерта пряка връзка между международната нестабилност и вътрешното развитие на Казахстан. Според неговата оценка укрепването на суверенитета, общественото единство и икономическата модернизация са ключови условия за запазване на стабилността в свят, в който доверието между големите сили намалява, а бъдещето на международния ред става все по-непредсказуемо.






