Според изданието най-непосредствено очакваните нови мита вероятно ще останат на равнище около 10%, колкото са и действащите в момента. Администрацията на Тръмп обаче работи и по други разследвания, които биха ѝ дали законово основание впоследствие да въведе значително по-високи мита за отделни държави или категории стоки.

Митата са основен елемент от търговската политика на Тръмп, който ги използва като инструмент за натиск с цел насърчаване на производството в САЩ, намаляване на търговските дефицити и постигане на нови търговски споразумения.

България е сред най-засегнатите от американските мита - губи 42% от износа си за САЩ

Как действат митата?

Митото представлява данък върху вносните стоки. То не се плаща пряко от държавата износител, а от американския вносител - компанията, която внася съответната стока в САЩ. Данъкът се събира от американските митнически власти при влизането на стоката в страната.

На практика вносителят обикновено има три възможности:

• да поеме допълнителния разход за своя сметка, което намалява печалбата му;
• да договори по-ниска цена с чуждестранния производител;
• или да прехвърли частично или изцяло по-високите разходи върху крайните потребители чрез по-високи продажни цени.

Икономистите посочват, че в повечето случаи значителна част от тежестта на митата се поема от американските компании и крайните потребители, тъй като те плащат по-високи цени за вносните стоки. В същото време износителите от засегнатите държави също могат да понесат загуби, ако продажбите им в САЩ намалеят или бъдат принудени да намалят цените си, за да останат конкурентоспособни.

Затова макар митата формално да се плащат в Съединените щати, икономическите им последици често се разпределят между американските вносители и потребители, чуждестранните производители и техните правителства чрез намален износ и по-слаб икономически растеж.

Какъв е ефектът от досегашните мита?

Откакто Доналд Тръмп започна да налага нови мита през втория си президентски мандат, ефектите върху американската икономика остават смесени.

Една от основните цели на митническата политика е да намали търговския дефицит на САЩ - разликата между стойността на вноса и износа. Засега обаче няма трайно обръщане на тенденцията. Търговският дефицит продължава да е висок, като при някои държави и стокови групи дори се увеличи. Причината е, че американските компании често заменят доставките от една държава с внос от друга, вместо изцяло да преминат към местно производство.

В същото време митата вече оказват влияние върху инвестиционните решения на редица компании. За да избегнат по-високите разходи при внос, някои производители обявиха разширяване на съществуващи заводи или изграждане на нови производствени мощности в САЩ. Това се наблюдава най-вече в автомобилната индустрия, производството на батерии, полупроводници, стомана, алуминий и други стратегически отрасли.

Ефектът обаче не е еднакъв за всички сектори. Преместването на производството изисква значителни инвестиции, квалифицирана работна сила и време, поради което много компании предпочитат да преместят производството си в държави, които не са обект на американски мита, вместо директно в САЩ.

Икономистите са разделени в оценките си. Поддръжниците на митата смятат, че те вече насърчават реиндустриализацията на САЩ и укрепват националната сигурност чрез възстановяване на ключови производства. Критиците обаче посочват, че митата повишават разходите на бизнеса и цените за потребителите, докато положителният ефект върху търговския дефицит засега остава ограничен.