Срещата между американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин в Аляска на пръв поглед не доведе до реалния резултати и пробив. Такъв и не се очакваше.

След прибирането си във Вашингтон американският президент Тръмп обаче каза едно изречение, което на пръв поглед звучи безобидно, но в своята същност е политическа експлозия, коментира германският сайт Focus.de.

Тръмп заяви, че най-добрият начин за прекратяване на войната е „директно мирно споразумение, което би сложило край на войната, а не просто споразумение за прекратяване на огъня”. Кой би могъл да е против мира? Но при по-внимателно разглеждане на тези думи, стигаме до извода, че те водят до политическа експлозивна реакция в Киев и европейските столици.

Каква е разликата между мирно споразумение и прекратяване на огъня? Прекратяването на огъня „прекъсва военните операции по силата на взаимно споразумение между воюващите страни“, както е посочено в Хагските конвенции за сухопътна война от 1907 г. По-конкретно, Путин ще трябва да спре убийствата в Украйна. Това би предотвратило и по-нататъшни териториални загуби – което е особено важно в момента за Киев.

„Украйна, подкрепена от европейците, изисква незабавно и безусловно прекратяване на огъня, защото руската армия напредва, а украинските войници са принудени да се оттеглят все по-надалеч“, казва професор Герхард Мангот, политолог от университета в Инсбрук.

Но именно поради тази причина Русия е категорично против прекратяването на огъня. Преди срещата на върха в Аляска, Тръмп обяви прекратяване на огъня за своя цел. Изглежда Путин е успял да повлияе на Тръмп и това е поражение за Киев. Първоначално прекратяването на огъня би означавало само замразяване на сегашната фронтова линия. То не би означавало правно признаване на окупираната територия за руска.

Прекратяването на огъня е сложно, но възможно. Пример е войната в Корея. Между двете страни няма мир, но поне сраженията и убийствата са спрени.

Изпълнението в Украйна на такава сделка е изключително сложно поради фронтовата линия, която се простира на повече от 1000 километра. Само военното оттегляне, т.е. изтеглянето на войските, установяването на механизми за контрол, международното наблюдение – всичко това е огромен проект, който може да отнеме месеци или години. Мангот вижда значителни пречки: „Примирията са и ще останат крехки, докато основните конфликти между враждуващите страни не бъдат разрешени по взаимно съгласие“. А няма изгледи различията между Киев и Москва да бъдат разрешени скоро.

По отношение на мирното споразумение също има много проблеми за разрешаване. Мирният договор, сключен под натиск, е недействителен. А в момента изглежда, че ако Зеленски подпише такъв, то ще е под принуда.

Договорите, сключени под принуда, са нищожни от самото начало. Това е посочено във Виенската конвенция за правото на договорите. Това е особено трудна ситуация с мирните договори, защото човек бързо получава усещането, че агресор налага споразумение на губещата страна.

Зеленски вече обяви, че Украйна никога няма да признае окупираните от руската армия територии за част от РФ. Да подпише такъв договор ще е неприемливо за украинския президент Володимир Зеленски. Той ще трябва да обясни на украинския народ, че определени региони са загубени завинаги – ход, който може да му струва поста във вътрешнополитически план. За Путин, от друга страна, е неприемливо западни армии да влязат в Украйна като гарант за сигурността.

Предвид натиска от САЩ – упражняван чрез заплахата за прекратяване на подкрепата – и военния натиск от Русия, едва ли е възможно да бъде подписан законен мирен договор от Зеленски. Тръмп и Путин обаче вероятно не биха се интересували от проблема с международното право. Така или иначе, след срещата на върха в Аляска сякаш се затвърждава горчивото осъзнаване: независимо дали накрая ще има мирно споразумение, прекратяване на огъня или по-нататъшни боеве, Украйна вероятно няма да може да си върне териториите, окупирани от Русия.