Януари се оказва един от най-тежките месеци за пътната безопасност у нас. Данните на Министерство на вътрешните работи показват тревожна картина: от началото на годината са регистрирани 380 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 36 души, а 460 са ранени.
„Има доста сериозен ръст на жертвите по пътищата през януари. Хубавите планове, които имаме, изведнъж се променят. Всички ние, не само институциите, носим отговорност“, заяви в ефира на bTV експертът по пътна безопасност и бивш началник на „Пътна полиция“ в ГДНП Росен Рапчев.
По думите му статистиката е особено тревожна на фона на факта, че миналият януари е бил относително по-спокоен в сравнение с предходни години.
Рапчев подчерта, че голяма част от инцидентите стават по пътищата в Северна България. Причината – интензивен трафик, съчетан с липса на магистрали и скоростни пътища.
„Този трафик повишава риска. А когато го смесим с мъгла, черен лед и дъжд, често не сме готови да променим поведението си зад волана“, коментира той.
Експертът беше категоричен, че дори най-добрите зимни гуми не могат да спасят водача при черен лед.
„Контролът се губи на 100%. Единственото решение е по-ниска скорост, по-голяма дистанция и без рискови изпреварвания“, предупреди Рапчев.
Той даде и показателен пример: при удар с 50 км/ч без предпазен колан последствията са равносилни на падане от четвъртия етаж.
През последните две седмици се отчита и ръст на катастрофите с товарни автомобили.
„Тировете спазват графици. Може би трябва разговор с управителите на компаниите. Те също носят отговорност как се движат техните шофьори“, смята Рапчев.
Бившият началник на „Пътна полиция“ отправи и директен призив към пешеходците.
„В много случаи шофьорите просто не ви виждат. Спрете за секунда, огледайте се, уверете се, че сте забелязани, и тогава пресичайте“, каза той.
„От София до Бургас, колкото и да бързате, няма да стигнете повече от 15 минути по-рано. Това ли е цената на живота ни?“ – с този въпрос Росен Рапчев обобщи проблема.
Статистиката за януари показва ясно: комбинацията от инфраструктура, климат и човешки фактор отново превръща пътя в зона с висок риск. И промяната зависи не само от институциите, а от всеки участник в движението.






