На 7 октомври 2026 г. двете страни си спомнят началото на войната по коренно различен начин.
В Израел хора се събраха в кибуците край границата с Газа и на мястото на музикалния фестивал Nova, за да почетат убитите и отвлечените.
В Газа годишнината заварва стотици хиляди хора сред разрушени градове, временни лагери и домове, в които мнозина все още не могат да се завърнат.
Това са две различни трагедии, които започват от една и съща дата.
В ранните часове на 7 октомври бойци на „Хамас“ и други палестински въоръжени групировки пробиха границата с Израел и атакуваха населени места, военни позиции и музикалния фестивал Nova.
Около 1200 души бяха убити, а 251 бяха отведени като заложници в Газа. Повечето от загиналите бяха цивилни.

Мащабът на нападението разтърси Израел не само заради броя на жертвите. Атаката разруши усещането, че силно охраняваната граница и израелските служби могат да предотвратят подобно нахлуване.
Три години по-късно въпросът за отговорността за провала продължава да разделя страната. Част от близките на жертвите и обществени организации настояват за независимо разследване, докато премиерът Бенямин Нетаняху отхвърля обвиненията, че носи лична отговорност за пробива в сигурността. Reuters
Отговорът на Израел беше военна кампания с мащаб, невиждан дотогава в ивицата Газа.
Последваха масирани въздушни удари, сухопътна операция и разрушаване на големи части от градската инфраструктура.

Според данните, цитирани от Reuters към третата годишнина, повече от 74 000 палестинци са загинали в Газа през трите години след 7 октомври. Данните за палестинските жертви идват от здравните власти в Газа и се използват и от международни организации, макар че не правят във всеки случай разграничение между цивилни и бойци.
Почти цялото население на анклава е било принудено да напусне домовете си в един или друг момент от конфликта.
И именно тук разказът за 7 октомври вече не може да бъде само разказ за атаката срещу Израел.
От октомври 2025 г. е в сила договорено с посредничеството на САЩ прекратяване на огъня, което спря основната фаза на бойните действия, но не сложи край на насилието.
Според Reuters само през годината след примирието при израелски удари са загинали най-малко 1400 палестинци. Израел продължава да контролира около две трети от територията на Газа, докато приблизително два милиона души са концентрирани предимно в останалата част от анклава.
Данните на ООН показват колко тежки остават условията. Ограниченията върху движението, недостигът на гориво, проблемите с водоснабдяването, здравеопазването и подслона продължават и след прекратяването на големите бойни действия. ООН предупреждава и за продължаващо разселване на палестинци вследствие на промените в зоните под израелски контрол.

Разрушението също е огромно. При частична оценка на близо 29 000 сгради, извършена до средата на 2026 г., хуманитарните организации са установили, че около 40% от проверените сгради са напълно унищожени, а останалите са понесли различна степен на щети.
Израел последователно заявява, че военната му цел е премахването на заплахата от „Хамас“, унищожаването на военните способности на организацията и предотвратяването на нов 7 октомври.
Три години по-късно „Хамас“ действително е значително отслабена. Организацията е загубила голяма част от висшето си ръководство, командири и военен потенциал, но продължава да съществува и да контролира част от Газа. Анализът на ACLED показва също, че Израел е преминал от временни операции към по-продължителен териториален контрол върху големи части от анклава.
Домове, училища, болници, пътища, водоснабдителна и друга инфраструктура са разрушени или повредени. Огромна част от населението преживява продължително разселване и зависимост от хуманитарна помощ.
Така въпросът три години след атаката вече не е само как Израел се защитава от „Хамас“, а и какви граници поставя международното право пред начина, по който тази защита се осъществява.
Военната кампания на Израел предизвика тежки международни обвинения за нарушения на международното хуманитарно право и начина, по който се водят бойните действия.
Израел отхвърля обвиненията, че умишлено атакува цивилното население, и поддържа тезата, че „Хамас“ използва цивилни райони и инфраструктура за военни цели.
Това обаче не премахва задължението за защита на цивилните. Именно мащабът на жертвите, разрушенията, ограниченията върху хуманитарната помощ и разселването превърнаха действията на Израел в обект на международни съдебни процедури и остри спорове за приложението на международното право.
В Израел 7 октомври остава денят на убитите семейства, опожарените кибуци, фестивала Nova и хората, отведени в тунелите на Газа.
За палестинците датата бележи началото на три години, през които десетки хиляди хора загинаха, семейства бяха разделени, а голяма част от Газа беше разрушена.
Една палестинска майка на пет деца, разселена от град Газа и живееща в палатка в Дейр ал Балах, описва пред Reuters как войната е разпръснала семейството ѝ – един син е напуснал Газа, друг живее в отделна палатка, а дъщерите ѝ са на други места със семействата си.
От другата страна бившите израелски заложници продължават да разказват за глада, насилието и психологическия тормоз по време на пленничеството си. Някои от тях и три години по-късно живеят с тежките последици от преживяното.
Източници: Reuters, ООН, Le Monde.fr






