Над 25 млрд. евро се опитват да съберат кредитори на Русия и „Газпром“ чрез финландската система за принудително изпълнение. Сумата е свързана с три международни арбитражни дела за прекъснати доставки на природен газ и отнети инвестиции. Това е най-големият размер на вземания, предявяван досега за принудително събиране във Финландия, съобщава обществената медия Yle. Въпреки съдебните решения обаче перспективите за реално получаване на парите остават ограничени.
Най-голямото отделно вземане е за около 16,4 млрд. евро срещу „Газпром експорт“. То произтича от спирането на доставките на руски природен газ за германската енергийна компания Uniper и други европейски дружества през 2022 г.
Прекъсването на доставките принуждава Uniper да купува газ от алтернативни източници на значително по-високи цени, за да изпълнява договорните си задължения. Компанията натрупва огромни загуби и е спасена от германската държава.
През юни 2024 г. арбитражен съд в Стокхолм присъжда на Uniper обезщетение от над 13 млрд. евро и ѝ дава право да прекрати дългосрочните си договори с „Газпром експорт“. Част от тези договори е трябвало да действат до средата на 30-те години на този век.
Руската компания оспорва претенциите, като поддържа позицията, че не е нарушавала договорните си задължения.
Други около 9,2 млрд. евро се търсят пряко от руската държава по две отделни арбитражни дела.
Люксембургската компания Yukos Capital претендира за приблизително 4,3 млрд. евро заради отнемането на нейни инвестиции, свързани с руската петролна компания ЮКОС, в началото на 2000-те години. Искането се основава на арбитражно решение от 2021 г., което Москва оспорва.
Украинската държавна енергийна компания „Нафтогаз“ се опитва да събере още 4,9 млрд. евро. Претенцията е свързана с активи, загубени след руското анексиране на Крим през 2014 г.
През април 2023 г. арбитражен съд в Хага постановява Русия да изплати на украинската компания обезщетение от над 5 млрд. долара.
Москва обжалва решението, а през септември 2026 г. Апелативният съд в Хага постановява, че първоначалният арбитраж не е имал компетентност по отношение на значителна част от активите, за които е присъдено обезщетение.
Във Финландия вече са наложени запори върху руски активи на стойност десетки милиони евро. Сред тях има недвижими имоти, акции в жилищни дружества и парични средства.
Само по искане на „Нафтогаз“ и нейни дъщерни компании са запорирани активи за над 40 млн. евро.
В началото на ноември обаче Апелативният съд в Хелзинки разпорежда спиране на новите запори върху руска държавна собственост. Решението е свързано с произнасянето на съда в Хага по спора за компетентността на арбитража.
Вече наложените запори остават в сила засега, но докато продължават съдебните процедури, запорираното имущество не може да бъде свободно продадено за удовлетворяване на претенциите.
Според Yle основният проблем е, че Русия и „Газпром“ не разполагат във Финландия с достатъчно имущество, което може да бъде запорирано и продадено.
За да бъдат събрани всички претендирани средства, длъжниците би трябвало да прехвърлят значителни активи на финландска територия, което медията определя като нереалистичен сценарий.
Допълнително усложнение представляват продължаващите съдебни спорове. Русия оспорва както решенията за обезщетенията, така и опитите за тяхното изпълнение в различни държави.
Кредиторите предприемат действия за събиране на същите вземания и в други страни, но това не означава, че сумите могат да бъдат получени многократно.
Така, въпреки че международните арбитражи са присъдили обезщетения за милиарди евро, реалното им изплащане остава несигурно.
Източници: Yle, fakti.bg, Комерсантъ






