Турция подготвя парламентарен мандат за изпращане на военнослужещи в Саудитска Арабия в рамките на тристранното споразумение за съвместна отбрана с Пакистан и Рияд. Първоначалната подкрепа се очаква да включва разузнаване, противовъздушна отбрана и военни технологии. Информацията е на Reuters, която се позовава на депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието и двама официални представители.

Пактът от Мека навлиза в следващ етап

На 20 октомври Турция внесе споразумението за ратификация в парламента, а ден по-късно стана ясно, че подготвя отделен мандат за военно разполагане в Саудитска Арабия. Турската конституция изисква парламентарно одобрение за изпращане на войски зад граница.

Споразумението беше подписано на 7 август 2026 г. в Мека от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и пакистанския премиер Шехбаз Шариф.

Документът предвижда въоръжено нападение срещу една от трите държави да се разглежда като заплаха за всички. Сътрудничеството включва обмен на разузнавателна информация, логистична подкрепа, отбранителна промишленост и борба с тероризма. Споразумението се позовава на член 51 от Устава на ООН, който урежда правото на индивидуална и колективна самоотбрана.

На 5 октомври трите държави договориха мерки за колективно възпиране след атаките на хутите срещу Саудитска Арабия, включително готовност за бързо разполагане на военни способности в кралството.

Каква ще бъде ролята на турските военни?

Според източниците на Reuters Анкара не планира първоначално да изпраща военнослужещи за настъпателни операции срещу хутите. Очакваната помощ включва специалисти по противовъздушна отбрана, технологии за електронна война, военна техника и системи за въоръжение.

Разузнавателният обмен също ще бъде ключов елемент. По-рано Middle East Eye съобщи за възможно разполагане на пилоти и сили за специални операции за противодействие на атаките. Това обаче не означава, че е взето официално решение за пряко бойно участие.

Турският външен министър Хакан Фидан заяви през септември, че Анкара е готова да отговори на конкретните технически и военни нужди на Рияд. Турция осъди атаките срещу саудитска територия и изрази готовност да се присъедини към водена от Саудитска Арабия коалиция за гарантиране на безопасното корабоплаване в Червено море.

Защо Саудитска Арабия търси подкрепа?

Подкрепяните от Иран хути разполагат с балистични и крилати ракети, дронове и противокорабни оръжия. Атаките срещу стратегически обекти, включително международното летище „Крал Халид“ в Рияд и съоръжения на държавната петролна компания „Арамко“, засилват опасенията за сигурността на кралството.

Защитата на огромната саудитска територия е сериозно предизвикателство. Евтините безпилотни апарати и ракетите могат да принудят отбраната да използва значително по-скъпи прехващачи, а продължителните атаки създават рискове за енергийната инфраструктура и международната търговия.

Допълнително значение има протокът Баб ел Мандеб — стратегически маршрут за корабоплаването между Червено море и Аденския залив.

Ще се ограничи ли Анкара до отбранителна помощ?

Някои западни анализатори поставят под съмнение възможността Турция да остане извън по-широк конфликт с хутите. Сред тях е Брандън Вайхерт, според когото евентуална намеса би могла да затвърди регионалното влияние на Анкара и да засили позициите ѝ спрямо Рияд.

Това обаче е аналитичен сценарий, а не потвърден план на турското правителство. Засега публично заявената линия е насочена към отбранителна подкрепа.

Вайхерт обръща внимание и на историческите сблъсъци между Османската империя и зейдитските шиитски общности в Йемен. Османската власт в региона многократно среща съпротива, включително през XVI и XVII век и в по-късни периоди. Тези събития дават исторически контекст, но не доказват, че днешната турска политика се определя от подобни мотиви.

Регионално влияние с висока цена

Съюзът със Саудитска Арабия и Пакистан може да засили стремежа на Турция към по-голяма роля в регионалната сигурност и да намали зависимостта на партньорите от американската подкрепа. Трите държави обединяват различни военни, технологични и финансови ресурси.

В същото време конфликтът в Йемен крие значителни рискове. Въздушните удари трудно могат сами да осигурят трайно поражение на хутите, а местните сили, които им се противопоставят, остават разделени.

Ако Анкара премине от техническа помощ към пряко военно участие, тя може да укрепи влиянието си в региона, но и да се окаже въвлечена в продължителен конфликт с непредвидим изход.

Предстоящите парламентарни решения ще покажат как Турция възнамерява да изпълни ангажиментите си по пакта от Мека. Засега официално заявената посока остава отбранителна, а обхватът на евентуалното военно разполагане не е окончателно изяснен.